Логиката на типологическия аргумент, който изложих - че Кивотът е предобраз на св. Богородица - се състои накратко в следното: ако този предмет е бил толкова високо почитан в древен Израил - дотолкова, че се е помещавал в най-святото място в скинията, респ. храма, и винаги в СЗ е свързван с директното присъствие на Бога (където е Кивотът, там Бог присъства), - и ако това не се е считало за идолопоклонство и отнемане на Божията слава, то колко повече не трябва да се счита за такова специалното почитане на Пресветата Майка, благословената между жените (Лука 1:28), като най-висшето творение (след човешките тяло и душа на Христос), чрез което Единородният Божи Син се въплъщава?!

Дрвноизраилтянската литургия съдържа нещо повече от временно законническо "окошарване" и "озаптяване" на Божия народ до издването на Месията; тя представлява необходим прототип на новозаветната литургия. Духът и символиката на старозаветната не се отменя, а напълно се изпълнява и овечностява в Неговото служение и от несекващтата новозаветна литургия на Неговата Църква.

Да идем в Неговото жилище, да се поклоним
пред подножието на нозете Му.
Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, -
Ти и ковчегът на Твоето могъщество.
Твоите свещеници ще се облекат в правда,
и Твоите светии ще се зарадват.
(Пс. 132.7-9; 131 в СИ)

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.