Честно казано, последното нещо, което бих искал да дискутирам в тази тема, а и изобщо в този клуб, е въпросът за днешните "плътски" юдеи. Но често се изкушавам, особено спрямо някои претенции на днешните юдаисти и християнски диспенсационалисти, че библейският Бог има и до днес специално привилегироващо отношение към потомствените юдеи. Този въпрос е претоварен с актуални глобално-политически напрежения и подобни дискусии все се отклоняват натам, защото е по-новинарско, по-сензационно, по-миришещо на барут и прясна кръв. Но той няма нищо общо с ранното християнство. Затова често споменавам една от най-важните за разбирането на християнството и Новия завет историко-хронологични отправни точки (която няма нищо общо с палестинско-израелските отношения от ХХ в.) - разрушаването на Йерусалим и Храма през 70 г. от римските войски. Това е трагедията, която от обективно-историческа гл.т. поставя същинското начало както на християнството, така и на юдаизма. Тези религиозни движения и всичките им секти изковават каноните, ортодоксиите и ортопраксиите си спрямо това събитие, а не спрямо някое по-ранно. Тези две световни религии водят началото си от героичния, мъченически и в крайна сметка успешен опит да се преодолее тази трагедия, тази общностна травма и смърт.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.