"Не си прави кумир", "не им се кланяй и не им служи"... Не намираме никакво споменаване на кивота и скрижалите тук като изключение, нали? На какво основание тогава трябва да считаме, че почитанието им не е нарушение на Божа заповед?

Твърдите че такова тълкувание се базира на неразбиране на древноизраилтянският служебен култ, и се обосновавате с това, че дискутираното почитание е изрично указано в Тората, и поради това имаме само привидно противоречие с Божите заповеди. Напълно съм съгласен, но да обърнем внимание на два важни елемента. Първо, имаме изрично указание в Тората за почитане на конкретно споменати предмети въпреки забранителните заповеди, и второ: как се е появило то? Някой преписвач на Тората сам ли го е вмъкнал? Тълкувание на някой равин, разсъждаващ какво би имал пред вид Бог в някаква ситуация? Или това е повеля - лично разрешение да се нарушават заповедите в конкретният случай - от самият Бог, дадено на Моисей? Мисля, че и двамата ще се съгласим за последният вариант. Точно това указах в предният си пост - имаме изрично разрешение, документирано и в Тората, да почитаме определени предмети - кивотът и скрижалите. Разширяването на валидността на посоченото изключение като общо правило и за други обекти е една необоснована аксиома, с която после лесно може да се оправдава почитането на каквото ни хрумне, и която директно противоречи на заповедите. Просто казано, единствен Бог има право да оповестява разрешителен списък за изключения от заповедите си, нали?

В смисъла на казаното по-горе за документираното в Тората, въпросът ми беше, има ли такова изрично разрешение и по отношение на Богородица?

Както виждате, не твърдя, че по-голямата част от Тората са вторични подробности, а се отнасям най-сериозно към нея.