В случая не си прав.

Евреите не се позовават на родствеността що се касае до "собствеността", а на изповеданието. То е обединяващият фактор. И ти можеш да направиш Гиур без да имаш баба еврейка. Приемеш ли изповеданието - ставаш част от Народа, така както го тълкува юдаизмът. Примери за това в Библията - достатъчно.

Или - собствениците са първо изповядващите юдаизма и едва след това се добавят и роднините им (теологичен* и политически подход). Теократичната политика на Израел от древността (отлично разкрита в Библията) много добре обяснява днешните, също Теократични претенции. Юдаизмът е дълбоко теократичен, Израел е теократичен, наследилото го християнство също, ислямът... така че ако ще сравняваме претенциите им за терена - всичките са точно един дол дренки.

А по въпроса за забитото знаме - смятам, че последната дума все пак я има Той, поради което личното ми мнение, кой в края на краищата е собственикът? няма особено значение за широката публика и няма да го коментирам.

*теологичният подход се изразява в това, че се разчита всеки знаещ, че е евреин да има шанс да се обърне рано или късно (разбира се имаме достатъчно и никога) към изповеданието. Същата теологична техника прилага и християнството с познатата хватка наречена Кръщение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lilla My на 14.01.14 21:01.