|
|
| Тема |
 Re: Против ересите [re: Stephanus] |
|
| Автор |
dnaunseq (старо куче) |
|
| Публикувано | 14.01.14 18:57 |
|
|
|
В отговор на:
Факт е , че Хилядолетното царство НЕ Е измислица на протестантите.
Някои идеи покрай визията за "хилядолетно царство".
Продължавайки предходното ми мнение, ако приемем, че "развитието чрез труд" е една всеобща истина, то тя рано или късно ще се разпространи изцяло. Това може да е точно "хилядолетното царство", което ще обхване всички. Но следвайки този път дали не става въпрос за едно даване на плодовете на "прасетата". Не съвсем, макар всички да са усетили "общо взето" настъпването и характера на "царството", то не всички ще са достатъчно издигнати в него. От друга страна кои ще са "християните" тогава - това ще са точно онези, които продължават и са усъвършенствали най-тънките аспекти на развитието (например - италианците майстори на естетиката, но това не значи че няма да има други аспекти и няма да има възможност за други отличници).
Значи оказва се, че "другите народи" и конфликтът с тях е проблем, който отпада от самосебе си.
Но не отпада конфликтът с онези форми на поведение, които като цяло са разрушителни за дадената цивилизация. Но трябва да сме внимателни, ако някой не иска да следва някоя остаряла схема, то не значи, че той непременно разхищава или иска да унищожи наследството. Може би имаме процес на търсене на по-голяма ефективност и редуциране на ненужните практики. Затова част от онези, които разхищават, могат да показват просто необходимостта от промяна и по-добра уредба, а не толкова да имат зловреди намерения.
Примерно допустимо е да търсиш освобождение от прекалено тежка дидактична система, особено ако тя има тоталитарни окраски (а в по-далечното минало ретроградност и назадничавост) или пък да се освободиш от някакви схеми на труд по задължение и който ще по-служи за задоволяване на нечии рентиерски щения. Но вече е недопустимо да търсиш трайно дезориентацията и хаоса. Също така не бива да виждаме само лошото в лицето на другия, защото той също подлежи на промяна и неговото поведение може да представлява временен компромис или следствие от условията, незнанието или просто да се дължи на спецификата на неговото културно и семейно наследство и обстоятелства, а не да е зло по чисто желание. Накрая не можем да очакваме от обикновени ловци и земеделци веднага да станат експерти по въпросите на развитието, да са устойчиви на примамките, да не се подвеждат по хитростите и да държат стабилно посоката на развитие.
| |
| |
| 
|
|
