|
В отговор на:
„Пийте от нея всички, това е Моята кръв, която се пролива за прощение на греховете. Но казвам ви, няма вече да пия от плода на лозата докато не го пия с вас в царството на Отца”
Аз ще се опитам да го разтълкувам. При древните народи, а и чисто архетипно погледнато съществува следната представа: пиеш някакъв елексир и се подмладяваш, изпиваш определено лекарство и си излекуван от болежките и т.н. Особено популярен например е "плода на лозата", който обещава развеселяване. Обаче думите съдържат нещо важно: "няма вече да пия от плода на лозата", тези думи като контратеза в целия параграф искат да кажат, че тези земни "изцеления", които се постигат с пиене на пития и мазане на мехлеми нямат онази (културна, към вечността) сила, която само се загатва. Затова "истинският живот" не е живот тук и сега и не е следствие на моментно подмладяване на тялото и неговите способности, а е следствие на цялостно разбиране за посоката на движение и законите.
Затова имаме парадоксалния пример "да пият от моята кръв", това пък изглежда е изразно средство, за да подчертае именно че по никакъв начин не следва да се търсят "плодовете на лозата" и други "илюзии". Защото е очевидно, че канибализмът е недопустим, и използвайки точно такъв пример означава, че "ако пиете плода на лозата или други елексири", вместо (духовната програма) която е оставена, то все едно ще извършите такова прегрешение като канибализъм по отношение на примера на Христос. Или по друг начин казано, неразбиране на (културната) програма на търсене, заменянето й с някакъв вълшебен илюзорен начин ще е такава грешка, сходна на приемането на канибалистичното обяснение вместо на истинското такова (съдържащо се в учението).
Но това не означава, че земните лекарства или развеселяващи пития не са допустими: "няма вече да пия", което значи, че не са били абсолютно забранени, но въпросът е, че трябва да има разбиране за естеството на фундаменталната истина, относно която земните елексири са вид "разсейване". Разбира се ако расейването придобие рецидивиращ характер като алкохолизма, дали това не се нуждае от по-тежко осъждение ("вие да не сте канибали"). От друга страна може да се окаже, че и различни не толкова очевидни "елексири" и тичането след тях могат да имат също толкова вреден на цялостната духовна програма ефект (съпоставим с жалкия - англ. pity - живот на алкохолика).
"Моята кръв" също е израз на усилията и превъзмогването на препятствията. Трудът е нужен и несгодите ще се изпитат дори и при най-знаещия и можещия сред тях. Тоест няма вълшебен начин, без вложения труд, чрез който е възможно да се постигнат тези резултати. Самата вечеря пък е израз на подготовката.
Значи също, че духовникът не трябва сам да се опияни от резултатите, които е постигнал, нито да разчита на резултатите от някое предходно наследство. След като е пил завещанието на "усилията и несгодите", вложени в кръвта на Христос, значи той трябва да се стреми към нови резултати (вкл. чрез такива несгоди и нов труд), а не да рентиерства или да експлоатира някоя хитра или вълшебна "схема" (защото схемите не издържат, но издържа посоката на развитие, духовно завещание и начин на действие).
|
Re: Против ересите [re: Stephanus]
