Св. Ириней Лионски спори с гностиците и се противопоставя на алегоризирането на СЗ-те пророчества, вкл. за Царството Божие, но акцентът му не е есхатологичен, а христологичен, свръзан с отстояването на едновременно божествената и човешка природа на Иисус. Той не заявява някакво недвусмислено милениаристко учение, за разлика от Юстин Мъченик, който действително, в "Диалог с Тифо", гл. 80, казва, че ще има бъдещо възкресение на мъртвите и хилядолетно царуване в Йерусалим (т.е. локализира нещата, а не ги глобализира като днешните хилиасти), но с уговорката, че много други негови съвременн християни, и то християни - според думите му - с чиста и истинска вяра, мислят различно. Говорим за църковни отци (от втори и нач. на трети век), по времето на които още не е имало консенсус кои книги са част от НЗ-ния канон и които вероятно не са познавали всички писания, намерили по-късно място в него. Но считаните от Църквата за светци и църковни отци - вкл. Ириней и Юстин - са единодушни и категорични в следното - Христовото Пришествие не е алегорично, не е само идване и присъствие в някаква само изолирано духовна, безплътна, неосезаема форма.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.