Въпросът би трябвало да е обратният - как след-храмовите юдеи биха защитили основанията на религията си, осиротяла без храм? И то осиротяла без храм от две хилядолетия насам. В след-храмовите синагоги и равински предания има театрално възпоменаване на загубения Йерусалимски храм - вкл. реквизит, наподобяващ Ковчега на Завета, от който церемониално се вадят и четат свитъци с Тора-та. Разбира се, на този реквизит след-храмовите юдеи не се кланят като на Светая Светих, в който реално присъства Господ Бог, но това не означава, че действителната приемница на древния Божий народ - Новият Израил, Църквата Христова - не продължава да почита, да се кланя и да се моли и до днес пред съвършено въплътената Тора и съвършено въплътения Кивот, респ. на Господ Иисус Христос и св. Богородица. Ето и още една скандализираща теза в тази връзка: протестантството се отнася към литургичното апостолско християнство така, както след-храмовият равински юдаизъм към литургично-храмовия юдаизъм.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.