|
Алиса,
няма нужда да я защитава точно пред тях, нито е в полезрението на интересите му. В прав текст - все му е през оня какво мислят ортодоксалните евреи за това, което обсъждаме ние.
Херменевтиката логически се движи като правото. Ако не е приет първостепенният казус, вторичните автоматично отпадат /не се разглеждат/.
Или - ако не се приема, че Исус е Месията/Божият Пратеник, то да се обсъждат хипотетичните роли/почитания на майка му е напълно излишно.
Юдаизмът ползва именно този логически път. Първо се разглежда казусът на сина, а едва в последствие този на роднините му. След като първият е отречен, вторичните явления не подлежат на обсъждане, още повече, че дори и да са били разглеждани, те също са отпаднали от полезрението, като лингвистично-херменевтично несъстоятелни.
Откровение (а и целият НЗ) е част от Библията, но извън предмета на юдаистичната херменевтика. Това, че ние си импровизираме някаква школа тук, не означава, че за всичко трябва да намесваме и равините, които изобщо не се вълнуват от херменевтичните ни упражнения по НЗ.
Редактирано от Lilla My на 13.01.14 21:33.
|