Даже не само в неделя, а и всеки ден, когато се отлужва св. Литургия и се взима св. Причастие, християните участват в празничната сватбена трапеза с Божия Агнец. Ранната, установяващата се Църква е била в по-крайната, по-критичната ситуация на мъченическо служение и очакване на по-добро състояние на нещата. След Константин Велики Църквата се установява по-стабилно в света, с една по-церемониална и авторитетна литургичност. И съответно Небесното царство престава да бъде само субективно привидяно, възжелателно, пожелателно и бъдещо, а се установява реално и присъстващо в литургиите.

Книга Откровение е икона на св. Литургия, тя е финализиращият апотеоз на евангелията и апостолските послания и най-цалостно представя установяването и провеждането на св. Литургия; та затова и не се чете в годишния богослужебен кръг; защото тя е неговото мистично изпълнение. За този велик мистерион, за съжаление, не си дават сметка и повечето литургични християни (католици, православни и др.), камоли протестаните. Затова се изпада в някакви сензационалистки претълкувания на Апокалипсиса в посока на предстоящи глобално-катаклизмични събития. Каквото и да се случи, ако ще и планетата да изчезне, Небесното царство е вече установено от две хиляди години насам и избраните и призвани Божии люде посзнават и приемат Своя, и вечерят с Него и Той вечеря с тях.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.