Ако имаш предвид, че в евангелията не се споменава пасхално ядене на агне и горчиви треви по време на Тайната вечеря, да, това е така, но не се и отрича, а се прескача на установяването на новозаветния обред, веднага след което вечерята свършва и участниците излизат навън, пеейки химни (завършвайки Халел-а).

Иначе, относно месианската саможертва, която е веднъж завинаги, тя в някакъв смисъл се продължава в саможертвата на членовете на месианското общностно тяло, както говори св. Павел в Римляни, гл. 12, но всеки член челен трябва да се саможертва според призванието си. Включително благодарствена и хвалебствена жертва на устни. Това е толкова важно, дори в днешно време, че не може повече! Сега повечето християни не се отдават на ежедневна саможертва, защото разсъждават от гл.т. на някакви поляризирани кинаджийско-сензационалистки образи на саможертвата - или съм екшън герой (Бял Рицар на Безпогрешната Апологетика, примерно), или съм нищо! - и така в повечето случаи практическият резултат е нищожен и човек се обезверява поради нереалистично завишените си претенции и очаквания. Докато ап. Павел, специално в тази глава от Римляни, много мъдро и отрезвяващо наставлява тогавашните християни всеки да жертва и допринася за месианската общност според дадените му от Бога сили и призвание. Евангелската притча за старицата с двете лепти е също в този дух. Ако обезценяваме и пренебрегваме малките, наглед нищожни, приноси, които сме в състояние да дадем, и все се цаним за високото и недостижимото, накрая равносметката ще е едно грандиозно разочароващо Нищо.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.