Без да подреждам библейски пасажи в класация по задълбоченост, бих за пореден път обърнал внимание на Йоан, гл. 6 като ключов за проумяване на важността на Реалното Присъствие в Евхаристията. Поне за мен този пасаж беше такъв, отварящ очите и сърцето и изцеляващ от слепотата на протестантския неогностицизъм и неодокетизъм.

Старозаветната символика в Йоан 6 е не (само) пасхална, а по-скоро след-пасхална, касаеща небесния хляб - манната - с който Господ е хранил евреите по време на 40-годишния им път през пустинята. Освен че Христос е Божият Агнец, който не само е трябвало да се жертва, но и кръвта Му да се приложи и плътта Му да се изяде от всеки член на общонстта, Той е и Небесният Хляб. Ясно е, че манната не е била обикновен хляб, защото човешкият организъм може да издържи само няколко месеца, ако се храни с обикновен хляб, приготвен от обикновена зърнена култура. Той е имал вкус на мед и е бил достатъчно хранителен и животворящ за да бъде достатъчен за изхранването на цяло едно поколение; т.е. изобщо не е бил обикновен хляб. След въвеждането на тази СЗ-отпратка Христос заявява, в Йоан 6, че който яде Неговата плът и пие Неговата кръв има живот вечен. Израилевите праотци ядат от манната, но все пак умират от старост, докато Христовите Дух, плът и кръв, на които манната е несъвършен предобраз, дават вечен живот.

Защо казвам, че отричането на Реалното Присъствие е протестантски неогностицизъм и неодокетизъм. Защото, ако да се твърди, че след Възнесението Си Христос присъства с вярващите само духом, е от мистично-богослужебна гл.т. същото като да се твърди, че Той не се е въплътил в човешка плът и кръв и не се е жертвал действително чрез тях. Нали трябва да има истинска жертва? ОК, казват протестантските неодокетици - това го приемаме, но след това, тази жертва се прилага само духовно към вярващите. Ама няма такова нещо в СЗ символика! Агнето трябва не само да се жертва физически, но и да се приложи и изяде физически!!

Всичко това идва да рече, че животворящото ядене и пиене на веднъж завинаги принесената на Голгота Христова жертва не само не трябва да секва след пасхалното ядене, но и трябва да продължи през целия път през пустинята до достигането на Обетованата земя! Израилиевите праотци не са яли манната само за да възпоменат пасхалната вечер и бягството от Египет, а са я яли за да живеят и да се възпроизвеждат, за да достигнат Обетованата земя! Аналогията с новозаветните християни и пътя им към Небесния Йерусалим е толкова близка до ума, че едва ли има смисъл да я извеждам допълнително.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.