В случая с дните от синопточните евангелия определящи са не спекулациите какво е можело и не е можело да се върши по юридически и административен правилник от първосвещениците спред талмудическите постановления, а какво са празнували Иисус и учениците вечерта преди Разпъването. Празнували са Пасха. Още повече, че случаят с Иисус и Неговите месиански претенции е бил извънреден в много отношения, както нееднократно подчертават евангелските автори.

Но нека за момент се отдадем на въпросните юридическо-административни спекулации, за да докажем, защо те са безплодни по отношение датирането на Тайната вечеря и Разпъването.

Действително, според талмудическите разпоредби (Мишна; Четвърти раздел - Реда на щетите; Четвърта глава - Санхедрин; Първа точка; Осма подточка) углавни престъпления - каквото тогава е било светотатството, в което е обвинен Иисус - не само че не трябва да бъдат съдебно разглеждани по време на Шабат или годишен празник, но и не трябва да бъдат разглеждани в подготвителен ден (денят преди Шабат или годишен празник), ако престъплението е извършено в него, защото, в случай на осъдителна присъда, съдебното решение трябва да се вземе на следващия ден.

Това означвава, че дори и делото от страна на синедриона (санхедрина) да е било водено не по време на Пасха, а ден по-рано, то, при положение, че присъдата е смъртна, окончателното решение е трябвало да бъде взето на следния ден, т.е. по време на Пасха, ако изтеглиме събитията с ден по-рано. А денят в юдаизма започва след залез слънце на предишния, т.е. тук не може да се лавира с довода, че има два съда, единият през нощта на единия ден, а другият сутринта на следващия. Това е все един и същи ден, щом е след залез на единия ден и преди залез на другия.

Плюс това нещата се усложняват с това, че последната екзекутивна дума има не юдейската, а римската власт. Тук шикалкавенето, хвърлянето на ези-тура, дали помилването е било "на" (по време) или "за" (пред) празника, пак трябва да се застопори с други, по-недвусмислени доводи, и не може да се счита за доказателство само по себе си.

П.П.: Преди, когато се силех да съгласувам хронологически (най-малкото за себе си) синоптичните с Йоановото описание, най-много наблягах на неопределеността на това, кога е бил за тогавашните юдеи (от първи век) първият ден на Пасха, на 14 или на 15 от първия месец (Нисан)? Допусках, четейки Левит 23, че по-късните равини-талмудисти са извратили отбелязването и са сляли Пасха с Безквасници, но това допускане всъщност въвежада още по-голямо объркване, защото в синоптичните евангелия подготвителния ден преди Пасха се нарича Първият от Безквасници, т.е. ако сме стриктни по Левит 23, той се пада не по-рано, а по-късно! Но справка с "Юдейски древности" на Йосиф Флавий показва, че по онова време (първи век) така са наричали Подготвителния ден, т.е. денят на заколването на агнето, 14-ти Нисан.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.