Въпросът е тълкуването да не се претрупва с излишни средновековно-талмудически прибавки, които само отдалечават от оригиналния контекст от първи век. Затова посочих отвъд кои по-ранни източници не бива да се отплесква тълкуването. Нито пък да се претрупва с непрестанно позоваване на думи от оригиналния език. Агада означава "сказание" или "устно предание", думата не прибавя никаква информация сама по себе си, но в пасхален контекст агада има по-конкретното значение на специалните ритуални, мненмонични, дидактични слова, които се произнасят на пасхалната трапеза. Уточнявам тези елементарни неща за да няма объркване, а не защото констатирам объркване. Ясно е, че "маца" - безквасният хляб е преломен на Тайната вечеря, но авторите на евангелията изоползват гръцки, а не ивритски или арамейски думи за означаването му, защото адресират текстовете си към елинизирани юдеи; сам по себе си този факт е достатъчно отрезвяващ по отношение фетишизирането на някои ивритски думички, все едно носят магическа сила, която би се изгубила в превода им.

В Мишна има "агада", но по-голямата част от пост-храмовото юдейско предание е в по-късните талмудически сборници. Халелът е по-конкретно и по-библейско нещо, защото става дума за изпълнение на конкретен набор псалми (113—118), които последователно се изпълняват от началото до края на седера, и които, разбира се, християните прилагат към Иисус Христос.

И сега по темата за трета и четвърта чаши:

Казаното в Песахим 10 (частта от Мишна, занимаваща се с празнуването на Пасха) дава някакви насоки за евентуалното разграничение между трета и четвърта седерови чаши в евангелията. С трета чаша и с произнясаната с нея "Биркат Хамазон" ('Благословия над яденето' или 'Благословия след яденето') яденето на безквасен хляб свършва. Освен това между третата и четвъртата не се пие; следователно преломяването на хляба и споделянето на бокала, след което Иисус, заедно с учениците, се отправя към Елеонския хълм и след това се усамотява в Гетсиманската градина, са част от отбелязването на третата седерова чаша. Или поне това е възможно. Но също така се казва, че излизат точно след като са изпели химн, което по-скоро навежда на завършване и на четирите чаши и завършване на Халела. Това според синоптичните евангелия. Евангелието на Йоан представя Тайната вечеря много по-мистериозно и на глед фрагментирано. И оттам по-сложното тълкуване, че четвъртата седерова чаша е изпита на Голгота. Това е тълкуване, разкриващо евхаристийно-литургичното осъществяване на синоптичните евангелските символи, каквото тълкуване представлява цялото Йоаново евангелие. Това е евангелието на евхаристийното осъществяване, в което Иисус казва и то неколкократно: "Аз съм живият хляб", "Аз съм истинският хляб, който Отец ви дава от небето", "Аз съм истинската лоза"!

В постингите си в тази тема "Православното учение за Края" нито за момент не съм се отклонил от нея, защото православната есхатология е христологично-литургична, тя е есхатология на осъществяването на всички Божии обещания и благословии в Иисус Христос, присъстващ в църковните богослужения и тайнства с животворящите Си Дух, Тяло и Кръв. Тоест, православната есхатология е и неразривно свързана с православната еклесиология, тя е есхатология на причастяващият се и отлъчващият се от Тялото Христово свят. Затова след разрушаването на Втория храм през 70 г. сл.н.е. думите от посл. глава на Откровение

10. И ми каза: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко. 11. Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. 12. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.

трябва да се тълкуват църквоно-литургично, а не световно-катаклизмично. Това Пришествие/Присъствие се е случило и оттогава не е секвало, а всекидневно се осъществява в литургичния живот на апостолските Христови цървки.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.