Не знам чий е текстът, но теорията за Исус, продаден като хамец от Искариот, малко издиша.

ХАМЕЦЪТ Е смвол на смъртта и разложението/тлението. Набъбването/надигането на тестото е естествен процес на гниенето. С други думи, там, където няма причина за смърт (грехопадение; грехът на Адам и Ева – Бит. 3:19), там не може да има и „хамец” - разложение!

Това пък отде накъде? От четене за Седер останах с впечатление, че се замесват безквасни хлябове по две причини: по спешност и по бедност.

Именно поэтому маца, заповедь о которой евреи получили в Египте, была одним из символов освобождения, — тем более, что ее ели вместе с пасхальной жертвой. Вот как сказано в Торе: «Я пройду в эту ночь по земле египетской и поражу всякого первенца… и над всеми богами египетскими совершу расправу… Да будет вам этот день в память, и празднуйте его как праздник Г-спода в своих поколениях. Семь дней ешьте мацу» (Шмот, 12). Однако когда Моше по указанию Всевышнего через сорок лет после освобождения, незадолго до того, как еврейский народ вошел в прекраснейшую из стран — Эрец Исраэль — и завладел ею, снова напомнил Израилю о заповедях, связанных с мацой, он назвал ее «хлебом бедности»: «Приноси пасхальную жертву Г-споду Б-гу твоему… Не ешь при этом квасного, семь дней ешь с ним мацу, хлеб бедности, ибо поспешно вышел ты из земли египетской, чтобы помнил ты день исхода твоего из земли египетской во все дни жизни своей» (Дварим, 16).

Любопитен факт е, че в Египет всеки дом сам си приготвял хляба, но във фараонските хлебопекарни тази функция се изпълнявала само от роби.
Така че, освен набързо приготвения в неудобните условия на бягството "бедняшки" хляб, би следвало заквасеният хляб да се свързва с робското положение на евреите в Египет. Вероятно затова е толкова важно преди Пасха да се изчисти домът от всяка стара, робска закваска до трошичка, да се консумира 7 дни само бедняшки хляб, за благодарност и спомняне на Изхода.

Йешуа, Безквасният, непорочното Агне, без петно и грях, без недостатък, Най-Чистият... стана ГРЯХ и ХАМЕЦ заради нас!
Няма противоречие в това, че Йешуа бе едновременно безгрешен/безквасен (маца) и грях (хамец) - отхвърлен, като нечист, презрян и предаден на смърт.

После пък са омешани квасният хамец с жертвеното агне. Последно, като нечист квас ли го предават Исус на унищожение или като жертва? Подминавам несъответствието с унищожаването на хамеца преди деня на безквасните хлябове, а не насред. Също и начинът - хамецът се изгаря, на жертвеното агне се пролива кръвта. Малко е пооплескана връзката от прекален ентусиазъм по алегорията, ми се чини.

Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстината от празника Ми да остава през нощта до сутринта.

Странно, че от гледна точка на Юда и фарисеите Исус е "нечист", а от гледна точка на Исус е обратното (Матей 16:6-12):

И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите