|
Колкото до Седер, в друга тема аз споменах един може би по-късен (т.е. датиращ от следбиблейски времена) обичай сред юдеите, да се слага и пета чаша, чашата на очаквания пророк Илия, освен традиционните четири, и тя да не се пие, защото Илия, според юдеите, има тепърва да дойде. Но тя може и да не е имана предвид в евангелията. При всички случаи обаче четирите чаши са били задължителни за отбелязването на пасхалния Седер, поне от 2 в. пр. н.е. насетне, и символиката им е много важна при интерпретирането на Тайната вечеря, описана в каноничните евангелия, когато Христос установява обреда на Евхаристията (благодаренето, благославянето). Но въпросът е, че установяването на самия обред, на самата форма, не изчерпва установяването на съдържанието на Евхаристия, която е имала тепърва да се осъществи в мъките и смъртта на Божия Агнец. И тук е важно коя е неизпитата последна чаша от оня последен пасхалнен Седер на Иисус и учениците Му.
Ето една спретната интерпретация на евентуалното редуване на чашите по време на самата Тайна вечеря, която преразказвам по един англоезичен сайт за месиански юдеи, адресиран до протестанти-диспенсационалисти, без излишно замазване с терминологии на оригинален език:
Четирите чаши вино, използвани в Седер, символизират четирите Господни обещания, описани в Изход 6:6-7. Традиционно те се разделят по следния начин:
- Чашата на Освещението - "ще ви изведа изпод гнета на египтяните";
- Чашата на Избавлението - "ще ви избавя от египетската робия";
- Чашата на Изкуплението - "ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби";
- Чашата на Възстановлението - "ще ви взема за Мой народ".
Кои чаши пие Иисус по време на пасхалния Седер с учениците си? Пие първите две чаши по традиционния начин. На третата чаша, Чашата на Изкуплението, той казва: "Това е Моята кръв". Иисус споделя с учениците си, че няма да пие от четвъртата чаша (Чашата на Възстановяването), но обещава да направи това с тях, когато Царството дойде, след Великата скръб, когато "целия Израил ще се спаси".
Край на преразказа от диспенсационалисткия източник, който намеква че Иисус още не е изпил последната Седерова чаша, а тепърва - от днешна гл.т. - има да я пие.
А ето и описанието на последната пасхална вечеря според Ев. от Лука:
И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи
пасхалното агне, и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече:
идете, пригответе ни пасха, за да ядем.
(...)
Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.
И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте
апостоли с Него, и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха,
преди да пострадам, понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле
тя се не извърши в царството Божие.
И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете
помежду си, защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод,
докле не дойде царството Божие.
И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки:
това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.
Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет
с Моята кръв, която за вас се пролива.
(Лука 22.7-20)
И според Ев. на Марк:
"Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден,
когато ще го пия нов в царството Божие."
(Марк 14.25)
След това, същата вечер, Иисус отива в Гетсиманската градина.
"И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше:
Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша,
обаче не както Аз искам, а както Ти."
(Матей 26.39)
А описвайки кръстната Му смърт Йоановото евангелие единствено добавя следния епизод, свързан с пиенето на "плода на лозата" (!) под една снизена, унизителна форма, на оцет (!):
След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено,
за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.
Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет,
надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.
А когато Иисус вкуси от оцета, рече: Свърши се!
И като наведе глава, предаде дух.
(Йоан 19.28-30)
От всичко това стигам до извода, че в това прословуто "Свърши се!" най-вероятно става дума за третата седерова чаша - Чашата на Изкуплението, докато обещаното пиене на новия плод на лозата в Божието царство се отнася за четвъртата - Чашата на Възстановяването. Затова е важно да мислим Евхаристията не само като отбелязване на Христовата изкупителна смърт, а и като участие в царската трапеза, осигурена от победоносното Христово Възкресение и Възнесение.
Дори и да се ограничим само с пасхалната символика - пак не можем да спрем само до момента на заколването на Божия Агнец, а трябва да отидем и поне две крачки след това - прилагането на пресвятата Му кръв и яденето на пресвятото Му тяло; както и при изхода си от Египет евреите е трябвало не просто да заколят и изпекат първородното агне, а и да приложат кръвта му и да изядат плътта му, за да ги отмине ангелът на смъртта (Изх. 12). Ако тези следващи две крачки са били задължителни за отслужването на несъвършения предобраз на Христос, то колко повече са задължитлни за отлужването и причастяването с истинския Божи Агнец и първородния Божи Син!
Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.
|