Дадох ти някои "жокери", целта на които беше да се разбере, че сексуалните удоволствия (като сетивни такива) имат и, условно казано, и неудоволствена страна.

Ето още един жокер, който е "по-тежка артилерия", и който би трябвало да ти помогне поне да добиеш представа за разбичните видове и обем на въпросите, свързани със сексуаблността:

" Ще използвам определението на тази теза, дадена в "Речник по психоанализа" (Лапланш, Понталис):

"В рамките на последната Фройдова теория за нагоните той обозначава основна категория нагони, които се противопоставят на нагоните към живота и целят пълно премахване на напрежението, т.е. да доведат живото същество до неорганично състояние.
Обърнати в началото навътре и целящи самоунищожение, нагоните към смъртта се насочват вторично навън и се проявяват под формата на агресивни и деструктивни нагони"............"то (това понятие) остава едно от най-оспорваните понятия." (стр. 203)

В действителност, според мен, става дума за стремеж за връщане към състояние, по време на което е преживяна частична "смърт" - състояние между живота и смъртта (парабиоза), реализирало се по време на раждането (виж Ото ранк - "Травмата на раждането"). Тази парабиоза настъпва в резултат на спирането на доставка към нервната мозъчна тъкан (на раждащото се дете) основно на кислород и глюкоза, а също и на някои други важни биологични вещества, при прекъсването на пъпната връв. Такива състояния - на хипоксия и други видове тъканен глад, в различно изразена степен са възможни и в рамките на вътреутробното развитие. В този случай, обаче, те по правило са много по-недраматични.
В това състояние на парабиоза - между живота и смъртта, вероятно се формира и оргазмичността. Невроните на специфични мозъчни структури "тръгват" в посока на смърт (поради липса на кислород и глюкоза). Същевременно те изпадат в предсмъртна "екзалтация" - предсмъртно мобилизиране на целият им биологичен потенциал. От друга страна тази оргазмичноформираща парабиоза се случва в кръвна среда, богата на някои важни биологични вещества - медиатори и хормони, като допамин, окситоцин и може би и ендорфини и др., имащи по принцип пряко отношение към наслаждението. Това донякъде обяснява удоволствените изживявания при оргазма, който е вид особено повторение на описаната предсмъртна ситуация - "малка смърт - petite mort (фр.)", а също, разбира се, обяснява и стремежът към оргазъм.
"Нагонът за смърт" всъщност е нагон за връщане към състоянието на "биологична нирвана" - отвъд "парасмъртната и оргазмична драма на раждането", което (състояние) в съответна степен се е преживявало от плода, когато се е намирал в утробата на майката. Това състояние е различно от "неорганичното състояние", за което пише Фройд. Същевременно "биологичната нирвана" и връщането към нея са невъзможни за човека, най-малкото когато тя е разбирана като осъзнато, отчетливо и относително трайно във времето състояние. Това, което би могло, според мен, да се направи в тази насока - постигане на нещо като фройдовата "нирвана"*, в голяма степен е в компетенцията и сферата на една благодатна религиозна доктрина и практика, вкл. и в контекста на някои научни факти и теории. Тук няма да пиша разсъждения и пояснения по такова развитие, но евентуално бих отговорил на въпроси, ако има такива.
В крайна сметка считам постановката "нагон към смърт" на Фройд е несъстоятелна, защото този нагон всъщност е такъв към преходно състояние на парабиоза, и след това към най-важното: "вечен живот", "спасение на човека във вечностнта", който има някои сходства с битието на плода по времето на престоя му в утробата на майката. Този вечен живот не може да се сведе до "неорганичното състояние", за което пише Фройд. Мисля, че от моите разсъждения (виж по-горе), може да се заключи, и че оргазмичността би трябвало да е важна брънка от пътя на този нагон към "смърт - вечен живот".

П.п. Запазвам си правото за редакции на този текст, а също декларирам условна възможност и готовност за отвовори на въпроси по темата."