Или обратно, използвали са природните образи за да изразят по-осезаемо сложните човешки процеси. Въвеждайки обект от природата в езика си, вече имаш по-софистициран термин, а и можеш да разработиш точно онези характеристики на обекта, които ти правят впечатление. Кой има полза от това да се приписва дух на дървото? Обаче всеки има полза от наличието на живи и заредени думи и концепции в езика си.

Вероятно някой ще каже, че усетът към природата, достигащ до нейното одухотворяване започва още преди конкретната нужда да се обясни някакъв феномен. Ами това е точно заредено предезиково състояние, когато се наложи да обясниш и изразиш нещо, веднага правиш асоциации с природата и изобретяваш правилен образ, който описва нещото. Но това няма да е възможно, ако преди това нямаш изграден репертоар от природни чувствителности.

Значи една критика към анимизма може да се съдържа в това, че трябва да имаме възможност, когато се налага, да превъзмогнем вече развитите шаблонни образи и да използваме език, който свойствено да изследва феномените, когато възникне проблематизиране от такова естество. Същото може да се формулира и като разделяне на поезията било от политическата мисъл, било от обществената и от научната мисъл. Обаче и светая светих на точността - математиката има свой проблем, който се преодолява, едва когато се даде възможност да се изграждат системи според нови аксиоми и начални положения (пример - неевклидова геометрия).

Предимство на природния език е, че той има своята мотивация в света, докато математическият може да не намери същият стимул или взаимовръзка с другите и средата. Така че най-добре е в съзнанието да се използва определена комбинация между двата.

Редактирано от dnaunseq на 28.12.13 16:46.