Ок, ще вдигна скоро тема за двойката "плът и кръв" срещу двойката "плът и кости", макар че нямам зор да си гледам самотно насъбрани "мои" теми в клуба.

Аз се гордея с променливостта на християнските си убеждения, защото тя е здрава прогресивна променливост; и за да дам едно леко "чийзи" образно сравнение - променливостта на християнските ми убеждения не е хаотично никнене и загиване на гъби тук и там, а е бавно и стабилно израстващо дърво, при което отчупването и заменянето на някои клони не пречи, а само закалява. Един от любимите ми примери за това ми израстване е учението за предопределението - след задълбочено изучаване на Писанието и след сравняване на де що намеря тълкувания проумях какъв е същинският смисъл на Божието предопределение в Библията - той не е нито калвинистки, нито арминиански, той дори не е августиниански, а е дреноизраилтянски и няма нищо общо с предопределението на индивидите за вечно спасение и вечна погибел.

Изрично посочих, че възгледите, до които достигнах, са на първо място по Писанието. Но вярно е и това, че Преданието и дори дистанцирани от религиозна принадлежност библейски изследвания са ми помогнали да разбера по-добре Писанието.

Храмовият литургичен процес, който имах предвид е старозаветният, древноизраилтянският. В Новия завет най-последователно и цялостно това е обсъдено в Посланието до евреите, което е несправедливо пренебрегвано при обсъждането на Евхаристията. Въпросът с разпределението на възкресенско-евхаристийните детайли е за съжаление доста неопределено представен в Писанията, така че когато казвам, че възкресенската кръв на Христос продължава да е присъстваща, действена и важна и след кръстната му смърт и погребение, се двоумя дали тя е била напълно източена преди погребението Му и съхранена за небесната литургия в неръкотворния храм, както намекват някои стародавни църковни предания и иконописи (ангелите събиращи кръвта и водата от прободения разпнат Христос в специални потири), или по-голямата част от кръвта Му е останала в тялото Му. Но при всички случаи най-важното е, че тази животворяща кръв е потребна (за довеждането на изкупителния процес до край) и след кръстната Му смърт и след погребението Му, защото с нея трябва да се поръси неръкотворното светилище и Божия народ. В Христос Тората се изпълнява в съвършенство, така че няма вариант за половинчато храмово служение от страна на вечения Първосвещеник и няма вариант кръвта на Божия Агнец да се източи, без след това да се приложи осветяващо към небесното светилище и към Божия народ. Тази жертва отменя жертването на агнета, юнци и пр., тя е веднъж завинаги, но приложението й към всяко следващо поколение и всеки нов член на Божия народ (Христовата Църква) е непрекъсваемо и се случва в св. Причастие. Точно защото в Евхаристията си имаме работа с действителните кръв и плът Христови, тя носи както изкупление, така и осъждение за индивидуалните причастяващи се.

И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището
чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,
който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,
и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като
с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с
чиста вода; нека държим неотклонно изповеданието на надеждата,
защото верен е Оня, Който се е обещал; и нека бъдем внимателни
един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,
като не напущаме събранието си, както някои имат обичай,
а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите,
че приближава денят съдни. Защото, ако ние, след като познахме
истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,
а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън,
който ще погълне противниците.
(Евр. 10.19-27)

Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно,
че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и
поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло,
за вас преломявано; това правете за Мой спомен. Взе също и чашата
подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв;
това правете, колчем пиете, за Мой спомен. Защото, колчем ядете
тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа,
докле дойде Той.
Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно,
виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да
изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото,
който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане,
понеже не различава тялото Господне.
(1 Кор. 11.23-29)

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.