|
В отговор на:
Мерси, Енос, но точно затова съм пуснал темата тук, за да се коментира от всички гледни точки, вкл. извънправославни, извънхристиянски и дори извънрелигиозни.
Повдигам я като част от цикъла теми под условната рубрика "Есхатон и Евхаристия".
Цитирам те, ако си забравил собствената си покана за всички гледни точки. Е, мойте коментари са извънправославни по причини, които вече съм изтъквал - аз свидетелствам за истинността на това, което пиша и това, в което вярвам. Ако желаеш да запазиш нивото на темата си придържай се към взаимното уважение, с което започнахме. Аз наблюдавам еволюцията в твойте вярвания от самото начало и уважавам последните ти увлечения по православието - явно продължаваш да търсиш нещо, което аз отдавна съм намерил - истината.
За сега приемам прибързаните ти оценки като въпроси, на които ще отговоря кратко:
В отговор на:
Вие дори външно не следвате обреда Господна вечеря.
Обреда, който следваме стриктно е даден, чрез директно откровение на Исус Христос до Пророка Джоузеф Смит през лятото на 1829г.
Обредът е възстановен в своята красива простота, много близко до това, което четем в Библията.
Думите, които изричат свещениците са дадени в откровение от Спасителя и са следните:
1. Начинът, по който старейшините им се грижеха за плътта и кръвта на Христа в църквата; и те се грижеха за тях според заповедите на Христа; ето защо, ние знаем, че този начин е истинен; и старейшината или свещеникът го обслужваше.
2. И те коленичеха в църквата и се молеха на Отца в името на Христа, казвайки:
3. О,Боже, Вечний Отче, ние Те молим в името на Твоя Син Исус Христос да благословиш и осветиш този хляб за душите на всички онези, които вземат от него, за да може да ядат във възпоменание на тялото на Твоя Син и Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че те желаят да вземат върху си името на Твоя Син, и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях. Амин.
***
1. Начинът на грижа за виното – ето, те взимаха чашата и казваха:
2. О, Боже, Вечний Отче, ние Те молим в името на Твоя Син Исус Христос да благословиш и осветиш това вино за душите на всички онези, които пият от него, за да може да го направят във възпоменание на кръвта на Твоя Син, която беше пролята за тях, за да може те да Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че си спомнят винаги за Него, за да може да имат Неговия Дух да бъде с тях. Амин.
Причастието се обслужва по един и същи начин в целия свят. Тези думи са задължителни. Ако свещеникът по невнимание изпусне нещо трябва да повтори молитвата докато ги изрече точно както са описани.
В отговор на:
Правите го с вода, вместо вино, а хляб не знам изобщо дали използвате.
Причастието се сътои от хляб и вино или вода.
Виното трябва да е произведено в църквата, а не купено.
Ето защо от практични съображения се използва чиста питейна вода.
1 Listen to the voice of Jesus Christ, your Lord, your God, and your Redeemer, whose word is quick and powerful.
2 For, behold, I say unto you, that it mattereth not what ye shall eat or what ye shall drink when ye partake of the sacrament, if it so be that ye do it with an eye single to my glory—remembering unto the Father my body which was laid down for you, and my blood which was shed for the remission of your sins.
3 Wherefore, a commandment I give unto you, that you shall not purchase wine neither strong drink of your enemies;
4 Wherefore, you shall partake of none except it is made anew among you; yea, in this my Father’s kingdom which shall be built up on the earth.
Имало е случай в нациски концентрационен лагер членове на църквата със съответното свещеничество са обслужвали причастието в неделя с обелки от картофи(това е било единственото, което са имали за ядене) и дъждовна вода.
Doctrine and Covenants
Section 27
В отговор на:
Но дори и да го правите с вино и хляб, то без отслужването и освещаването от ръкоположен свещеник с апостолическа приемственост, това ще си останат само вино и хляб, които нищо не ползват приемащите ги.
Това е абслютно вярно. Не може и дума да става за обслужване на причастието без свещеническа власт. Въпросът за апостолската приемственост при нас не стой защото след възстановяването на свещеничеството всеки наш свещеник има свещеническа линия директно до Исус Христос.
В отговор на:
"Църкви" като вашата не носят твърде голяма отговорност пред Бога, че си играят на такива.
Ние сме една Църква.
Ще отговоря със следните стихове:
Галатяни 6:7
7. Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне.
Хиляди светии от последните дни са запечатали своето свидетелство с кръвта с в тази "игра". Преминали са през гонения и трудности, които са непознати и непонятни за другите. За това има писана история и милиони свидетели.
Най-истинсият критерии ни е даден - по плодовете им ще ги познаете.
И както си забелязъл положителния пример с усърдието, дисциплината и хигиената са част от плодовете. А плодове има защото има посято (виж стиха по-горе).
Нека се сравняваме по това, а не по нещо друго защото другото ще се окаже илюзия.
Сега очаквам две неща от теб - да кажеш, кои са "истинските", които можели да взимат пример от нас; и ти видял ли си документално т.н. апостолска приемственост при православните защото имам чувството, че за нея само се говори но никой не я е виждал.
И още нещо - за сега не виждам единство нито ясно изразена православна доктрина по това какво още е причастието освен като възпоменание.
Редактирано от Enos на 27.12.13 22:10.
|
Re: Причастието [re: Absinthe Ducrosfils]
