Според мен тези неща (за архетипите, колективното несъзнавано, вродените идеи) са доста спекулативни и емпирично непотвърдени. Въпросът е, при равни други условия, какво би било по-въздействащо като образ и символ върху мисленето и поведението на хората. Аз не съм убеден, че дървото има някакво особено предимство в това отношение в сравнение със стилизираните образи на автомобил, къща, компютър, пистолет и пр. Сега разстат деца, които за разлика от предходните поколения си взаимодействат много по-малко с природата, вкл. с дърветата. Те се впечатляват по-лесно от други образи и символи, свързани със съвременните хай-тек джаджи, интериори и екстериори, и ще изпитват все по-малък пиетет към символа на дървото, към мистичния бавнен процес на превръщането на малкия жълъд в огромен дъб и пр. и пр. неща, които преди са впечатлявали въображението на деца, възрастни, поети, религиозни визионери. Това зависи от повтаряемостите в стимулната среда, а не от някакви предполагаеми вродени архетипи.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.