|
През последните няколко години, независимо дали пиша тук или не, се интересувам в богословско отношение най-много от връзката Есхатон и Евхаристия. Такава каквато е представена в Библията и в ранната Църква. Любопитството ми е насочено и към това, защо голямата част от съвременните литургични християни пренебрегват есхатологията и безкритично я оставят на интерпретативния прозивол на катаклизмичните протестантски хилиасти. В тази връзка превеждам и публикувам тук кратката статия от англоезичната Енциклопедия на източноправославното християнство. Лично на мен най-важно в нея ми се струва очертаването на двете неприемливи за Православието крайности - хилиазмът и оригеновото неоплатонистко свеждане на есхатологията до протологията, както и наблегът върху настоящите и вече наличните в Литургията измерения на Есхатона. Коментари?
Есхатология
(Статия в The Encyclopedia of Eastern Orthodox Christianity)
Автор: Уенди Паула Николсон
Есхатологията (от гр. "доктрина за последните неща") се занимава с тайните, които ще се открият при Последния Съд. Все пак в православната вяра есхатологията освен предстояща е и една настояща реалност. Несътворените Божии енергии трансформират сътворения порядък по всяко време, изпълнявайки обещанието за царството дори преди края на нашата епоха. Изпълнението се реализира преди всичко в църквата и нейните тайнства, и специално в божествената литургия, когато несътворената благодат преодолява ограниченията на нашето грехопаднало времево съществуване, предлагайки лечение и предвкусване на Вечността. По думите на Владимир Лоски: "Есхатологията става настояща в момента, в който човек става способен да сътрудничи с божия план". Степента, в която това съструдничество е постигнато, определя опита на встъпването в несътвореното Божие царство след смъртта: онова, което ще бъде индивидуалното осъждение за рая или ада.
Православието подхожда много внимателно при интерпретирането на библейските апокалиптични повествования. Общоприето е, че апокалиптичната литература използва кодирани изрази относно тайните на идната епоха, нещо отвъд нашия опит. Практикуването на Непсис (бдителност) и "помненето на смъртта" са начините, по които болшинството верни спазват заръката на Христос: "И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ." (Мат. 24.42)
След времето на св. Августин (5-ти век) църквата започва да се отнася към "хилиазма" или "миленарианизма" (идеята, че преди Последния Съд Христос ще се завърне за да властва на земята хиляда години) като към грешка в интерпретацията на Откровение 20.4. Августин отхвърля тази идея като "плътска" и интерпретира хилядолетното царуване като настоящата църковна епоха, в която Христос вече царува заедно със светиите. Оскъдни са данните за това дали хилазмът някога е бил осъждан на вселенски събор; тази идея присъства в писанията на ранните латински отци, както и в св. Юстин Мъченик. св. Ириней и св. Иполит. Все пак, свеждайки царството до крайно времетраене, съответстващо на земно управление, хилиазмът противоречи на православнните вяра и опит, че ние вече сме поканени да се радваме на непрекъсваното и безконечно участие в Божията несътворена благодат.
Пълната противоположност на хилиазма, доктрината на Ориген за универсален Апокатастазис (възстановяване), е осъдена на Втория вселенски събор в Константинопол през 553 г. Отричайки буквалното тълкуване на Библията, Ориген учи, че всички души, дори Дяволът, в края на краищата ще се върнат към началното предвъплъщенско състояние на съзерцаване на божествения Нус (разум). По този начин той свежда сътворението и изкуплениет до една протология. Православието решително отхвърля това негово тълкуване.
Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.
|
Православното учение за Края
