1.

Тълкувам и аз: "значи, че дизайнът на божия план е такъв, че да работи за дадения свят, т.е. такъв, какъвто е, а не за някакъв нереалистичен свят". Поставени са такива нечестивци и такива праведници, че да се свърши целената работа. Тази работа не може да стане с преобразуване на материя в дух. Обяснявам какво имам предвид с последното: а именно, че тенденциите, търсещи материалното в изоставащ, ретрограден и най-важното отиващ към слепота смисъл, ще са си налични винаги и трябва да се оперира със знанието за тях.

Да кажа и друго, с което намирам връзка. Духът е активната страна на знанието (винаги обновено и имащо себе си), а идеологията например отива към пасивния остатък на знанието (биващо употребено и слуга на материята). Идеологията или пък знание, трайно използвано за задоволяване на чисто битови цели, без да се цели въображение и развитие носят материален (в тежест) белег.

Но това не значи, че духът трябва да бъде "изгонен" от материята, или спекулиращ с материята. Точно високата степен на активност към самоосъзнаване и способности могат да доведат до проблематично състояние при някои; и в ответна реакция, да създадат антипатия или неправилна репрезентация на духа сред хората. Затова и носителите на духа трябва да са живи (наистина и по вродена харизматичност, а не просто заради напътствието) и да са изравнени във взаимодействието си с всички останали, а не оттеглени и гледащи с "далечни очи" над главите на хората.

2.

Все пак материалното, когато е в синхрон и в проявление на духа не е в тежест. Но въпросът е дали това наистина е духът или е останала някаква стара шаблонна формулировка. Винаги трябва да има ново въображение и вдъхновяване, но пък тогава опасността е от употреба в пропаганден смисъл или с цел капитализиране от незнанието на масата.

Как да отсъдим за какво става въпрос. Предлагам един напътстващ принцип - да не се капитализира нещо, когато няма за какво да се използва натрупаното, освен за прахосничество (особено от страна на по-глупави представители). Тук говоря за трайна тенденция, а не за отделни изключения, защото и при абсолютна забрана нямаме възможност за натрупване на опит. Допълнително трябва да отбележим, че започването на грандиозни проекти (например като при комунизма - голямо събиране на ресурс, за който е казано, че има предвидено място в полза на обществото) е проблематично и не може да се прибързва и с него.