|
Отваряйки темата, не знаех, .
Колкото до определенията какво да се разбира под "суета" и "тщеславие", в различните справочници ще се намерят различни дефиниции. Като православен, склонен съм да мисля, че всичката беда идва от светската игра на духовност. Когато плътски хора заговорят за аскетика, използвайки светоотечески възгледи, получава се извратена представа.
С по една дума, бих казал, че суетата е своеобразно тичане след вятърничави увлечения, а щеславието е своеобразен нарцисизъм. Дори и с израза "нарцисизъм" трябва да се внимава, защото, умъртвявайки плътта си, т.е. страстите с различни аскетични методи, не бива да увреждаме понятието, че човек е образ и подобие Божие.
В този контекст, древните аскети са смятали, че духовното трябва да доминира и човек да се задоволи със стриктен минимум, без да се привързва към земното, Помнейки смъртта, да бъде всякога готов да остави земята.
Някога познавах един странен попски внук, когото сред близкото си обкръжение наричам "шарлатанин". В една дискусия, опитвайки се да защитя свои увредени виждания за духовното и да критикувам материалното, "шарлатанинът" ми подчерта, че материалното би трябвало да доминира в мислите и грижите ми, защото без него е невъзможно духовното. Като пример ми даде моята книгомания. Ако човек няма пари, не може да си купи книги. Днес се утвърждава реалността, че ако човек не е богат, няма място за него в Светата Православна Църква като храм, а като институция да не говорим
Ако се абстрахираме от духовните клишета, би могло да си изградим по-различна представа за въпросните две понятия - суета и (т)щеславие.
В отговор на:
...в Църквата се прави разлика между пълно и непълно богослужебно одеяние, според повода на свещеническото служение.
Според мен, под "пълно богослужебно облачение" може да се разбира литургийното облачение на духовенството. Под "непълно", когато дяконът слага орар върху расото си, а не служи със стихар; свещеникът слага само епитрахил за треби, например, но без стихар и фелон; епископът слага само омофор и епитрахил, без сакос. Централното богослужение е евхаристията. Някога, всички останали тайнства били свързани с нея. Днес единствено тайнството свещенство е свързано с евхаристията.
В контекста на двете понятия, може да се каже, че християнството се е изродило до степен да превърне тайнствата си в суета и тщеславие.
Ще се кръсти бебето, за да не боледува. Ще се венчаят кръстените езичници, защото е модерно. Ще се извика свещеник да отслужи маслосвет за късмет на къщата, па и на домашните животни и т.н.
В отговор на:
...А ако позволиш нека те питам и аз нещо - защо според теб суетата е грях?
Моето лично разбиране за грях е когато поведението ни е в противоречие с Писанието или е далечно по дух на християнството. Например, около Великден ще се спазят по буква традициите с козунаци, боядисани яйца, лазене под масата с плащаницата, но всичкото това външно благочестие е чиста проба суета, ако човек не пристъпи към Чашата.
Болшинството богослужения са чиста проба суета и вместо душеспасение, те убиват душата. Смъртен грях е за мен, когато се дотътри в някое село владиката и вместо да накара тълпата да се причасти, той ще им освети курбан.
Смъртен грпях може да се нарече новата мания към храмостроителства. Старите църкви празни, манастирите обезлюдени, а някои сънуват и виждат видения да стоят еди къде си нов манастир и църква за да има къде мишките и плъховете да са по-сигурно място.
В отговор на:
Какво ще рече стремеж човек да изглежда добре в очите на околните и на коя дума пада ударението? Защото, ако човек се стреми да изглежда зле в очите на околните или изобщо не му пука как ще го възприемат, май пак ще цопне в някакъв грях - безсърдечност ли, дебелокожие ли, самомнителност ли...не знам.
Струва ми се, че формулировката "да изглежда добре в очите на околните" е подвеждаща. Нарцисизмът и манията за величие сякаш са по-подходящи.
В отговор на:
Според мен трябва да се разглежда в светлината на останалите заповеди, а не само по себе си. Само по себе си щестлавието "в пълен покой" е нищо. Пряко свързаните с него действия вече имат своя смисъл. 

В смисъл - щестлавие в полза на заповедите за правене на добро и щестлавие подхранвано от забраните (заповедите "не прави).[/quote]
Да, но и прекаленият светец, както казва народът, не е Богу драг. Сякаш на суетата и (т)щеславието може да се гледа критично единствено от религиозни съображения.
Апостолът казва: "ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед и суетна е вярата ви". Независимо от Христовото Възкресение, вярата на голям процент християни е суетна. Някога, апостолите и техните приемници считали за свой дълг да умрат в благовестието, а днес в тщеславна надпревара и суетност за първите места по гощавки и да се изкипрят пред зяпналите селяни, които не знаят с коя ръка да се осенят.
|
Re: Кому са чужди суетата и щесталвието? [re: Prokimen]
