кой какво отношение
по моя опит и наблюдение, това е един от най- трудните и превратни моменти в битието на индивида - да осъзнае, че всичко е суета, че целия стремеж не е нищо в повече от едно гонене на вятъра. Това е много особен момент в човешкия живот, защото те преобразява завинаги - отношението просто изчезва, изпарява се като утринна мъгла, то не е нито такова, нито онакова, а просто започва да изтънява, да липсва.

не може да съзрем нещо градивно или положително
не можем, защото уважението и преклонението са също суета.

Възможно ли е да съзрем в т.н. "щеславие" нюанс на лично достойнство?

най- вече именно личното достойнство - едва ли има по- голяма суета от тази, да си някой.

не са ли в крайна сметка суета?
в крайна сметка са - всеки, който е бил на върховете може да го потвърди, стига да благоволи разбира се.

защо се вдъхновяваме
защото имат нещо от отвъдното, заради това се вдъхновяваме.

Аз не съм добросъвестен, но това не ми пречи да споделя - нищо не са ми дали, видях суетата и нищо не получих в замяна, дори напротив, това виждане взе от мен и продължава да взема, а има какво да взема, защото и аз съм суетен.

А ако позволиш нека те питам и аз нещо - защо според теб суетата е грях?