Новият завет описва центрирания в Исус Христос процес на унищожение на старозаветната ръкотворно-храмова литургия и заменянето й с новозаветната неръкотворно-храмова литургия. Не става дума за внезапна промяна, от днес за утре, а за дълъг процес, белязан и откровяван от знакови за този процес чудеса-събития. В мига на Христовата смърт завесите пред светилището на Втория храм се разкъсват отгоре до долу, но чак четиридесет години по-късно този ръкотворен храм - центърът на древноюдейското богослужение - е и физически унищожен. Дотогава тече процесът на установяване на видимата Църквата - чрез апостолските мисии - но същевременно и процесът на установяване на небесния Храм. Това е жертвоприносен процес, мъчителен процес, това са родилните болки на раждащата се Църква. Но оттогава насетне вече действа с пълна сила Христовата Небесна Литургия, вкл. Приношението на възкресенските Тяло и Кръв Христови върху неръкотворния небесен Олтар, в неръкотворния небесен Светая Светих, в неръкотворния небесен Храм, в неръкотворния небесен Йерусалим!

След разрушаването на Втория храм гоненията, и срещу юдеи, и срещу християни, не само продължават, но се ожесточават. Така че това знаково събитие не трябва да се приема като някаква абсолютна точка на започване или завършване на гореспоменатия процес на унищожение на старозаветната ръкотворно-храмова литургия и заменянето й с новозаветната неръкотворно-храмова литургия, по същия начин, по който дори Христовата кръстна смърт не трябва да се счита за такава абсолютна хронологична точна на започване или завършване. Най-малкото защото видимото Христово служение започва много преди кръстната Му смърт и съвсем не завършва с нея.

Протестантстващите механично взаимстват ония символи и учения от католико-православната литургична символика и догматика, които им уйдисват (напр. символът на кръста, учението за Св. Троица, затвореността и окончателността на Библейския канон), без да се съобразяват с тайната на литургично-евхаристийната им положеност. Ето, например, общата ни основа - Библейскят канон - каква е ролята на събитията ок. 70 г. от н.е. за формирането и затварянето му? Това е изключително важен въпрос за онези от протестантстващите, които си въобразяват, че Християнство е подобно на Исляма и е религия на внезапно низпосланата Книга. Не, Християнството е Евхаристийна вяра на Църквата, на устоялото през вековете единно общностно Тяло Христово, което от затварянето на Библейския канон насетне никога не е било центрирано върху очакването и гадаенето на бъдещи грандиозни апокалиптични сцени около Христовото Пришествие, защото се е причастявало, венчавало, напълно с Главата си и Жениха си - Христос - чрез участието си в Св. Евхаристия.

За домашно, прочети си още веднъж цитираното и от теб Послание до Евреите и в цялостния му контекст размисли върху цитираната от теб тамошна фраза:

"така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват."

Дали от две хиладолетия насам вярващите християни са все още в очакване да вкусят Христовия изкупителен принос, очистен от всеки грях?

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.