|
Добър неделен ден,
Още преди две-три години споделих тук, в този клуб, претеристките си есхатологични възгледи и съответната библейска основа за тях. Според пълния претеризъм т.нар. Второ пришествие се е случило (ок.) 70 г. сл.Хр., при разрушаването на Втория храм.
Както кн. Откровение, така и каноничните евангелия, или най-малкото онези апокалиптични части от тях, в които фигурират пророчествата на Иисус, че до по-малко от едно поколение от Неговото служение, този Храм ще бъде унищожен, са писани като ретроспективно осмисляне на тази вече случила се върховна общностна травма за Юдея. Това е ретроспективно осмисляне под формата на пророчество съвсем по старозаветен маниер, където пророчествата визират и тълкуват вече случили се събития за поучение на юдеите.
Въпросът е, че ранните християни не са излъгани от пророческите уверения за скорошна Парусия (пришествие/ присъствие) на Месията в Слава, а са я засвидетелствали, преживели и съхранили в литургичната практика, която действа и до сега и в Източния и в Западния дял на Църквата. Затова е толкова важна православната/католическата догма за Пресъществяването и за действителното Присъствие на Тялото и Кръвта Христови в Св. Евхаристия. Протестантите се надсмиват - ха-ха, никакво реално Присъствие, то тепърва предстои, - но литургичните християнини, дори и да не го осъзнават с плътските си сетива и дори и да очакват бъдещи сензационни проявления на Христовата Парусия, от памтивека участват в нея, в Господната Парусия, в Господното Присъствие, участвайки в Св. Евхаристия.
Пак повтарям, това тълкуване съм го споделял и преди тук, преди две-три, може и четири, години, не помня точно; но то е такава велика тайна, без да е особено езотерична и без да кокетира с кабалистични и масонски спекулации, че очите я виждат, главата я разбира, но закоравялото от егоценризъм сърце на съвременния християнин отказва да я приеме в пълнота, а се увлича в незадоволимата есхатологична жажда за по-големи, по-осезаеми, по-сензационни, по-"действителни" форми на Господното Присъствие.
Накратко - Апокалипсисът представя на изцяло юдейски храмов литургичен език прехода от едно-храмовата старозаветна литургия към многохрамовата новозаветна литургия. Преход, белязан от двете най-важни знакови събития - смъртта на Христос и унищожението на Йерусалимския Храм.
Тук, в този постинг, не давам библейските основания, цитати, а само споделям в най-общи линии претеристиката интерпретативна рамка, която според мен дава най-консистентни и непротиворечиви резултати при опита за тълкуване на Новия завет и конкретно на кн. Откровение. Разбира се, допълненията и разясненията за тогавашния исторически контекст и тогавашните вярвания могат да доосветлят или коригират тази рамка - напр. с интерес изчетох бележката за асирийското разбиране за запечатването.
|
Parousia, Господното пришествие/присъствие [re: Lilla My]
