Разбира се, на първия път Бог ще ни съди според делата ни по Двата Закона: Обичай Бога и ближния като себе си.

Но на Страшния съд е друго - изминали са стотици и даже хиляди години в ада за една душа и вече Бог взема предвид :

1-во - молитвите на Църквата през тези 100 или 1000 години, защото църквата има специални молитви за починалите си ЧЛЕНОВЕ на църквата. Може да имал един смъртен грях НЕРАЗКАЯН и макар, че е вземал причастие и е останал член на Църквата, Бог го е осъдил на мъки в ада заслужено. Да се беше разкаял!!

Църквата са не само клира, но и всички православни в нея и аз, примерно, всеки ден казвам молитвата: "Дай, Господи, прошка на греховете на всички наши братя и сестри, починали с вяра и надежда за възкресение и направи вечна тяхната памет" И всички милиони членове на Църквата всеки ден я казват и тя стига да Бога и нима Бог няма да прости една душа, която малко не й достига за спасение?!

2-ро: Ако не е била член на Църквата, Бог гледа причините за това - дали са обективни - примерно живял в Африка или при комунистическо време... Това са смекчаващи вината обстоятелства!

И тогава се гледат добрите дела - ако душата приживе много е помагала на хората, те сигурно ще направят молитви за нейното спасение, а няма да я проклинат, както се случва за лоши хора, за съжаление...

Както виждаш, първият случай е за предпочитане - вероятността за спасение на Страшния съд е голяма. А при втория случай - малка.

Впрочем -да изберем Първия случай, призовавам аз. Да тичаме към изповед и причастие и да не се надяваме на силните!! молитви на нашите синове и дъщери и нашите роднини и приятели и че ще раздават МНОГО блага на бедните в наше име!!...

Господи помилуй!