Всички минават през първата смърт, но не всекиго / Религия и мистика / Християнство

В словото Божие се говори я с н о и определено за
два живота (1 Тим. 4:8),
две умирания (Откр. 20:14) и за
две възкресения (Иоан 5:28-29; Откр. 20:6

Двата живота са: първият – земният, временният живот, който сега живеем, а вторият – задгробният, вечният живот, в който се влиза през вратата на смъртта. Всички живели по земята – и праведни, и неправедни – отиват в задгробния свят, като разбира се, има огромна разлика в задгробната им вечна съдба (Мат. 26:46; Лука 16:22-23).

Двете умирания са: първото – земната смърт, сполетяваща всекиго и поставяща край на земното съществуване, и второто – вечната смърт, която, за разлика от земната, представлява пълно умиране за благодатта на Св. Дух и вечен печален живот в мъки. Тая вечна смърт, наречена още втора смърт, е дял само на богохулниците (Марк. 3:29) и на упоритите в неразкаяността си грешници, противещи се на Бога и на вярата в Него. Докато всички умират телесно, не всички умират духовно. Умиращите с вяра в Христа и особено умрелите за Христа се избавят от втората смърт (Откр. 20:6), т.е. от вечната гибел. Това тяхно избавяне от втората смърт зависи не само от Божията благодат, но и от тяхната свободна воля. Те са живели праведно, затова няма да дойдат на съд и да бъдат осъдени на вечни мъки, а ще минат от смърт към живот (Иоан. 5:24).

Двете възкресения са: първото – възкръсването на душата за духовен живот чрез вяра в Христа, докато още живеем в тялото (Еф. 5:14). В това възкресение взимат участие НЕ всички човеци, а само ония, които от все сърце повярват и които чрез тайнствата на Църквата получават благодатта, укрепваща ги в духовния живот; и второто – възкръсването на телата на в с и ч к и живели по земята, което ще стане при Второто Христово пришествие, когато всеки ще получи заслуженото според делата си.

От казаното се вижда, че докато двата живота са неотменим дял на всички човеци – и праведни, и неправедни –

с двете умирания и с двете възкресения не е така.

Всички минават през първата смърт, но не всекиго застрашава втората смърт. Тя е само за неразкаялите се грешници. Всички ще участвуват във всеобщото възкресение, т.е. във възкръсването на телата. Но в първото възкресение, т.е. във възкръсването на душата за вярата в Христа, което става и трябва да стане преди настъпването на телесната смърт (Кол. 3:1), не всички взимат участие. Някои се противят на вярата съзнателно и упорито (2 Тим. 3:8). Затова е казано: “Блажен и свят е онзи, който има дял в първото възкресение; над него втората смърт няма власт” (Откр. 20:6).