|
В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.
[14:3] И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.
Защото за мене животът е Христос, а смъртта - п р и д о б и в к а [на Царството Божие].
Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная. Обладават ме и двете: желая да се освободя [очевидно от плътта] и да бъда с Христа, защото това е много по-добро;но да оставам в плътта е потребно за вас Послание на св. ап. Павла до Филипяни [1:21-24]
Разказът за Лазар и безимения богаташ е показателен за това, че задгробната участ на човешките душ`и не е една и съща.
*След смъртта и особения Божи съд (Сир. 9:26; Евр. 9:27) душите на покойниците според учението на православната Църква не се намират все в еднакво състояние: душите на праведниците блаженстват, а душите на грешниците се мъчат. Нито първите обаче чувстват пълно блаженство, нито вторите пълно мъчение. Съвършеното блаженство, както и съвършеното страдание ще настъпят тепърва след общото възкресение, когато душата се съедини с тялото, в което праведно или порочно е живяла (2 Кор. 5:10; 2 Тим. 4:8; Мат 3:41-42).
Мястото, където отиват душите на праведниците след съда, и самото им състояние там се представя различно в Свещеното Писание. Това място се нарича рай (Лука 23:43), лоно Аврамово (Лука 16:22), царството небесно (Мат. 5:3,10; 8:11), царството Божие (Лука 13:28-29; Мат. 6:33; 1 Кор. 15:50), дом на небесния Отец (Иоан. 14:3), град на Бога живаго, небесен Иерусалим (Евр. 12:22; Гал. 4:26). Всичките тия различни названия означават едно и също място. Според учението на Православната Църква те означават небето.3 Състоянието на душите на праведниците и тяхното блаженство различно се представя в Свещеното Писание - според заслугите на съответния покойник. Във всеки случай то е вече блаженство, макар непълно и несъвършено, и е предначертание на вечното блаженство, както казва св. Иоан Златоуст.
Мястото, където отиват душите на грешниците след особения съд, се нарича ад (Лука 16:23; Деян. 1:51), тъма крайна, външна, кромешная (Мат. 22:13, 25:30, 46), тъмница на духовете (1 Петр. 3:18), бездна (Лука 8:31), подземно място (Филип. 2:10), пъкъл (Мат. 5:22, 10:28), геенна огнена (Мат. 13:50; Лука 12:2). Но всичките тези названия показват само едно нещо - означават ада. А къде се намира този ад? Свещеното Писание никъде нищо не говори, а Православната Църква, като не мъдрува повече от онова, което й е предадено, се придържа към думите на св. Иоан Златоуст, който казва: "Питаш къде и на кое място се намира пъкълът? Но какво ти влиза това в работата? Тебе ти е потребно да знаеш, че пъкълът го има, а не това къде е скрит... Според това ние няма да разпитваме къде е той, но ще гледаме да го избегнем.
*
|