Енос ти си представител на една църква, на дадена деноминация т.е. ти представяш вашите, а не само твоите собствени възгледи - ето сам го казваш "това, че вярваме" т.е. множествено число. Когато ти говориш, говори твоята църква, когато оспорваш едно твърдение или представяш някаква теза, това е на база религията, която изповядваш - за това, когато говорим за принципни постановки, използвам думата "мормонство" т.е. не визирам теб еднолично, а вярата, която изповядваш, а случая е тъкмо такъв.

Що се отнася до моите убеждения - не се връзва, защото имаш предпоставка, ако не е ляво, ще е дясно, ако не е черно, ще е бяло, ако не е към никое вероизповедания, ще е атеист, ако не е атеист, ще е християнин, този тип разсъждение се гради на конфликт, конфликт от който не можете да измъкнете нито вярващите, нито атеистите, а е безумно глупав и аз отказвам да участвам в него, отказвам да го подхранвам, отнемам ви правото да ме намесвате и поставяте в нечий отбор. За мен това е една детинска игра, признак на незрялост - наука срещу религия, атеизъм срещу вяра, материя срещу дух, съжалявам, но от моята позиция, аз такъв конфликт не виждам, вие сте тези, които наливате масло в огъня, вие дори обичате тази игра, забавлявате се с нея, но целия конфликт е привиден и повърхностен, като прах в/у огледало, достатъчно е леко да го тръкнеш и конфликта изчезва. А, инак не претендирам да съм компетентен по всички въпроси - далеч съм от такива претенции, по- скоро доста от въпросите за мен са фалшиви и подчертавам тяхната фалшивост, при други въпроси виждам на момента, че нещо пропускат, при трети споделям себе си, има и такива, на които не обръщам кой знае какво внимание и не представляват някакъв особен интерес за мен. За да те улесня, най- добре и точно може би ще е да гледаш на мене, като на самозванец - аз съм си авторитета и не признавам друг авторитет освен Бог, аз съм си съдника и не признавам друг съдник освен Бог, ако Бог иска да ми каже или покаже нещо, той ще го направи със сигурност, така че аз нямам притеснения, че бидейки извън църквите, Бог ще ме забрави, имам му доста голямо доверие, не напълно, но наистина, дори за самия мен учудващо голямо.

А връщайки се на въпроса - хубаво, казваш, че не знаеш къде е, но вярваш, че е някъде, някъде в пространството, но е странно да разглеждаш пространството, като по- безгранично от Бог.