Знам, че не са ми от полза, нещата които ми идват като идеи и мисли. Иначе щяха да са таланти и способности с които да работя.

"А ако м/у себеподобните не открием обичането, ние няма да го видим и от Бог"

Знам го това и затова стигнах до извода, че Бог обича повече другите. Защото себеподобните се обичат повече, отколкото мен ме обичат.


"опитай да нямаш отношение към Бог, дали те обича или не те обича, нека не го определяш ти, отстъпи място на Бог да реши сам"

Аз така и правя. Вече не му се моля и не му досаждам. Не досаждам и на хората в реалността. Ако ме харесват, те да направят усилие да ми помогнат и да ме приемат, а не аз тях. Разбрах, че както и да постъпвам и както и да се изразявам все хората и Бог не са доволни и не го одобряват. Затова чакам чудо от тях, а не от мен.