Не е добре да ти го казвам това, няма да е в твоя полза, но докато за всеки един участник из дира, мога да предположа, а дори и да се досетя как е стигнал до размишленията си, то съм пълно капо, как аджеба ти успяваш да прозреш толкова - това е вродена способност, друго просто не виждам какво. Но да знаеш това не е в твоя полза - ти се чувстваш много добре, много уютно в собственото си разбиране и за това не искаш да го преодолееш, от там идват нелепите ти на моменти капризи.

Та помисли - не знам срещал ли си човек, който се мрази, който се самонаказва, но ако срещнеш някой ден, опитай се първо да го обикнеш и после да му покажеш това, ще видиш как ще бъдеш отхвърлен, няма да приеме отношението ти, а дори и може да те обвини в нещо. Ние поставяме Бог в същата позиция, бидейки врагове на самите себе си - най- големия ми враг съм аз, след като аз съм срещу себе си, как е възможно някой да бъде за мен, дори да опита, аз ще го отритна, няма как да възприема обичта му, защото изпървом не обичам себе си. Завета на Исус е да обикнем ближния, като себе си и забележи, че ние точно това правим - точно както мразим себе си, така мразим и ближния, и защото не обичаме себе си, ние няма как да обичаме ближния, нито пък ближния може да ни обича. А ако м/у себеподобните не открием обичането, ние няма да го видим и от Бог - конфликта със себе си, се пренася в конфликт с околните и накрая разбира се, ще сме в конфликт с Бог.

Не, че толкова те (раз)убеждавам в нещо, но след като си стигнал до това прозрение, вместо да стош все така в него, можеш да опиташ да не си осъдителен - опитай да нямаш отношение към Бог, дали те обича или не те обича, нека не го определяш ти, отстъпи място на Бог да реши сам.