|
Папата посочва изкушенията, които спохождат пастирските работници (77): индивидуализмът, кризата на идентичността и охладняването на ревността (78). Сред всички тях най-голямата заплаха е прагматизмът на делничния живот на Църквата, когато всичко изглежда наред, но когато всъщност вярата линее (83). Той предупреждава за опасността от пораженческо отношение (84), като призовава християните да бъда носители на знака на надеждата (86) и да донесат революцията на нежността (88). Необходимо е да избегнем от духовността на добруването, която стои далеч от отговорността за нашите братя и сестри (90) и да отхвърлим духовната светскост, която се състои в търсене не на Божията слава, а на човешката слава и благоденствие (93). Папата се спира и на тези, които се чувстват по-големи от другите, защото продължават непоколебимо да спазват конкретен католически стил от миналото, и които вместо да евангелизира, се занимават с това да анализират и класифицират другите (94). Това са хора, които са обзети от показна загриженост за литургията, доктрината и престижа на Църквата, но които нямат никаква загриженост за това, че именно Евангелието отговоря реално на нуждите на хората (95). Това е знак за дълбока развала, която се прикрива зад твърдението, че добрият Бог ни спасява чрез повърхностни духовни и пастирски украшения! (97)
Папата се фокусира подробно върху проповедта, тъй като по отношение на това конкретно служение съществува голяма загриженост, която ние не можем да пренебрегнем (135). Проповедта трябва да бъде кратка и да избягва да се превръща в нещо подобно на реч или лекция (138), тя трябва да представлява общуване сърце в сърце и да се избягва чисто морализаторската или доктринална проповед (142). Той подчертава необходимостта от подготовката за проповедта – проповедник, който не се подготвя, е бездуховен, нечестен и безотговорен (145). Проповедта винаги трябва да бъде позитивна, за да може да носи надежда и да не ни остави обзети от негативизъм (159). Подходът към възвестяването на Евангелието трябва да съдържа някои позитивни характеристики – достъпност, готовност за диалог, търпение, топлота и отношение, лишено от всякакви предразсъдъци. (165).
Моля се на Господ да ни дари с повече политици, които са истински загрижени за живота на бедните! (205). И добавя: всяка църковна общност, която си мисли, че може да загърби грижата за бедните, е заплашена от разпадане.
|
Re: Папата [re: ann*]
