Посланието на ап. Павел към Римляните предполага обръщение към определена група хора със специфичен проблем в църквата в определено време. Същото може да се каже и за посланието на Яков където пък се набляга повече на делата.
***
Людмил, ние хората не сме марионетки в ръцете на Бог.
Ако беше така не трябва да бъдем съдени. Може ли да съдиш една марионетка, че е направила или не е направила нещо?


Яков 2
12. Така говорете и така постъпвайте, като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

Римляни 2
12. Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.


Откровение 20
12. Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата.
13. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта, и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени - всеки според делата си.

Да, Спасението зависи от Господа но и ние имаме своите отговорности и колкото и малки да са те.

Ако смяташ, че всички трябва да седим със скръстени ръце и да чакаме Бог да спаси един, а друг да погине според неговата воля - тогава за какво е изобщо този "ВОДЕВИЛ"? Кому е нужно това?
Нали знаем, че част от качествата на Бог са милост и справедливост.
Как може Бог да възлюби света и да пожертва Единородния си за едни хора, а други да изпрати на вечни мъки?
Това нито е любов нито е справедливост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Enos на 27.11.13 13:01.