|
А по повод на твоите твърди убеждения относно общуването с еретици, е любопитно да се прочете историята на Иполит Римски, отбелязан в настоящия списък на Римските папи като антипапа.
Когато Калист станал Римски епископ, Иполит го изобличил, защото си присвоил правото да прощава и най-тежки грехове, като идолопоклонство, неморални деяния и дори убийство. Освен това Иполит му оспорвал правото да забранява на църквата да уволнява онези от епископите, провинили се в тежки прегрешения.
Основна причина за споровете между тях се оказва обаче един едикт на папа Каликст I, който позволява връщане в църквата и приемане на причастие, след съответно принесено покаяние, на тези, които са извършили греха на прелюбодейството или разврата, както и някои други тежки грехове. През първите векове, по традиция, оставена от светите апостоли, християните имали право да се изповядат само един път през живота си, след като приемат Свето Кръщение. В изключителни случаи, при извършен смъртен грях, се правело изключение от това правило, и се позволявало на някои християни да си изповядат втори път, на смъртния си одър. Иполит Римски обаче не бил съгласен с папата, и го обвинил, че се опитва да промени оставената от апостолите традиция. По тази причина, Иполит обявява себе си за Римски Папа, глава на схизматиците, отделили се от църквата. Той продължава да бъде противник и на папите Урбан I (222-230 г.) и Понтиан (230-235 г.). По време на Максимилияновите гонения срещу християните при император Гай Юлий Вер Максимин (ок. 173–238), Иполит Римски бива заточен заедно със папа Понтиан. По време на заточението си заедно с папата, свети Иполит се разкайва за стореното и се връща в лоното на църквата. Иполит умира през 235 или 236 г., помирен с църквата и като мъченик.
Отцепването на църквата в Рим, започнато от Иполит , било продължено през 251 г. от презвитера Новациан. До това отцепване се стигнало главно заради прилагането на църковна дисциплина спрямо “лапсите” (отпадналите).
Новациан оспорвал правото на църквата да прощава прегрешенията на паднали нейни бивши членове, защото право да прощава е имал единствено Бог. Упорито защищавал необходимостта от прилагане на по-строга дисциплина към съгрешилите църковни членове, за запазване морала на вярващите и чистотата на църквата.
От този цитат си правя изводи, че в раннохристиянската Църква отстъплението към езичество или ерес е било необратимо. Впоследствие били променени Апостолските правила и на изпадналите в тежки прегрешения и ерес, “лапсите”, позволявали да се върнат в лоното на Църквата след покаяние.
Това смегчаване на апостолската традиция е в голяма услуга на много православни в наши дни, които се разцепват на църкви и църквички, обвиняват се взаимно в ерес и нелегитимност, а някои цял живот прелитат като пеперудки ту към една църква, ту към друга.
Ако се беше запазила първоначалната чистота на нравите, която много обичате да цитирате тук, бая народ сега щеше да е аут от всякакво християнство и Православие.
Замисли се над това, когато цитираш канони.
|
Re: КОЯ Е СВЕТАТА ЦЪРКВА ХРИСТОВА [re: timotey-25734]
Re: КОЯ Е СВЕТАТА ЦЪРКВА ХРИСТОВА
