Древните славяни практикували трупоизгаряне.
След трупоизгарянето, погребвали праха в земята, заедно с лични предмети, съдове и храна, за да бъдат ползвани от мъртвия в отвъдното. Считало се, че в определени дни от годината душите на мъртвите биват пускани от Долната земя и се появяват там, където е заровен прахът им. Затова гробът имал значение и живите го обозначавали и помнели. В определени дни (задушници) носели на гроба храна и говорели на мъртвия, вярвайки че душата му е наоколо.
Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите. Обикновено задушниците са 4 в църковния календар, винаги в събота — деня, който в църквата е определен за ден на покойните. Богослужението е с молитви за починалите.
На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян и след това носят жито и в църква и на гробищата, раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.
Денят Задушница е свързан с „раздаване за Бог да прости“ или както още се нарича „разнасяне”. Това е благотворителен обичай с дълбоки традиции. На близки и на непознати се раздава храна, в памет на мъртвите. Традиционните дарове са хляб, вино и варено жито (коливо). Хлябът и виното са символ на тялото и душата на Спасителя, а житото символизира Възкресението. Към тях могат да бъдат добавени сладкиши, соленки, плодове и други лакомства, според желанието на хората и месните традиции. Раздаването е акт, който прави единни живите за спасяването на душите на мъртвите. Дарът се подава и приема с думите „Бога да прости!”. Дългогодишна практика с противоречив отзвук е оставянето на храна върху гроба, но в крайна сметка всеки е свободен да избере начина, по който да почете мъртвите си близки.
Преливането с вино и оставянето на храна и цветя на гроба е езическа практика.
Но масово се практикува от православни на Задушница.
|