За мен са интересни и мислите му относно политическата ситуация на запад след 1945 г. В глава седма от посочената книга по-горе, озаглавена - "Исус Христос - Цар на република?", се дават чудесни разяснения за либерал-демократическата "идеология", на която е подложен масово западния свят след Втората световна война.

"Не мнозинството създава Истината, а Истината създава мнозинството."

В глава осма - "Либерализъм или общество без Бога" е засегната темата за светския и църковен либерализъм, като правдиво се стига до извода, че либерализмът е отстъпничество, което води до безразличие, а:

"Безразличието е другото име на атеизма."

----------------

Ако отнесем тези теми към българското положение, мисля че можем да си направим подобен извод. Пословичното българско безразличие към църковните въпроси (още през 19-ти век) резонно води до злополучната схизма от 1872 г. Масовото атеизиране на този народ след 1944 г. става чрез репресии от една страна, но погледнато реално, българите нямаме мъченици за Вярата, така както има в Русия, Гърция, Грузия, Румъния и т.н. Дали някой си мисли, че така лесно се изтрива църковно съзнание у един дълбоко вярващ народ ако няма предпоставки за това? Ами избуяването на езичеството?

Българското църковно безразличие наистина е синоним на безбожие. Така е и до днес.

Леко отклонение - една от най-хубавите книги, които съм чел, разобличаваща безбожното учение, е тази на Фьодор Мелников (да не скачат сергианите, че той е "разколник-старообрядец") - преведена на български - "Опровержение на безбожието".

Трябва да се чете, но така като гледам нивото на българските богослови, освен сърпове, чукове, икуменизъм и водка, друго в главите им трудно се намира. С извинение.