Ами анализирай го. Примерно подрязването на лозите е обвързано с църковен ритуал ("Трифон Зарезан"). Значи някой страничен "чешит" ще излезе да направи поговорка срещу това и срещу поповете - от типа на: "вие пеете, ама то си ще мотика"; аз съм умника тука и ще ви казвам. Не ми се вярва, след като цялото население отива на тези празници и някой така да се изцепи.
Има и друга поговорка "Мотиката не ще молитва", странно, дали тя не е оригиналът (носейки смисъла, че не е време за туткане с мотиката - можем да си представим как бащата отправя подобна забележка към дъщерята; но това засяга конкретния човек и съдържа съответен хумор, а не обвързва с евентуално негативно отношение смисъла, носен от цял празник или пък да уязви цяло съсловие като духовенството, което както знаем предимно се занимава с "молитви" според акъла на населението). Поговорките за лозето (градината) на другите езици са точно свързани с организацията (например че му трябва ограда или че за нивата ралото е от значение, докато пък примерно за овцете е важно какъв е овчарят). В резултат на всичко казано си мисля дали не става въпрос за някаква адаптация, търсеща конкретни цели, подобно на поговорката "Вържи попа, за да е мирно селото".
Има друг вид поговорки, които са свързани с опозицията между говорене и вършене, но те засягат или човешки типажи или са абстрактни формулировки, но без да включват молитвата в толкова директен църковен контекст, че да се вземе духовенството в опозиция.
Църковната гледна точка би била, че лозето (градината) си изисква както планиране, така и труд, така и молитва. Последната вече е свързана и с това какво ще правим с резултата на труда си като хора: как ще ни повлияе, дали няма да се възгордеем, дали ще го споделим, дали няма да се отчаяме при неблагоприятна реколта или пък дали няма да изпаднем в прахосничество и прочие.
|