Re: най-малкото не пречи / Религия и мистика / Християнство

Тази поговорка малко ме съмнява, защото е странно в миналото да е имало макар и минимален намек за нещо, казано срещу молитвите. Иначе чисто технически погледнато, мотиката също е приспособление, което може да се счита за капитал.

Чакай сега да видя кои поговорки са характерни за мен:

Работи поданико (робе) мой, защото аз съм даващ /Calis kulum, ben vericiyim/.
Ако я гледаш става градина, ако не я гледаш става планина /Bakarsan bag olur, bakmazsan dag olur/.
Градина без ограда (чалъм), става на планина /Citsiz bag, olur dag/.
За нивата (е нужно) рало, за овцете чобанин /Tarlaya saban, koyuna coban/.
Алкохолът загася огнища /Icki, ocak sоndurur/.
Бакалинът без работа си претегля текето /Aylak bakkal, takkesini tartar/.
Мъж без пари, огнище без дърва /Parasiz erkek, odunsuz ocak/.
Имуществото прилича на стопанина си /Mal, sahibine benzer/.
Крушата, която е узряла, пада сама /Olgun armut kendi duser/.
Който е взел на заем, разбира се ще връща /Оdunc alan elbette verecek/.
С обувки не се качва на стена /Ayakkabi ile duvara cikilmaz/.
Професията е като златен накит /Zanaat, altin bileziktir/.
Празният чувал не стои прав /Bos cuval ayakta durmaz/.
Златната врата изпада в нужда пред сребърната врата /Altin kapi, gumus kapiya muhtac olur/.
Когато има маша, не си изгаряй ръката /Masa varken, elini yakma/.
Дървото се познава по плода /Bir agac, yemisinden anlasilir/.
Без движение няма берекет /Hareket olmadikca, bereket olmaz/.
Стоящия без да върши нищо не го обичат и хората и Бога /Bos durani kul da sevmez, Tanri da/.

Oт балканските народи:

С думи не се готви манджа (румънска).
Добрите дела са най-добрато богопочитание (югославска).
Отгледай добре коня, за да може кракът му да отгледа добре земята. (гръцка)
По-добре да се свърши една работа, отколкото да се дават хиляди надежди (гръцка).
Много лесно е да се върви по пътя, който води към ада (гръцка).
Началото е половината на цялото (гръцка).
Работещото желязо винаги свети (гръцка).
Който не иска да меси тесто, пет дни пресява брашното (гръцка).
Работата да се бои от тебе, не ти от нея (българска).
Сиромашията се бои да влезе у работлива жена (българска).
Работата на ум учи (българска).
Мотика молитва не иска (българска).
Без работа, няма добруване (българска).
Ръждясали му парите в кесията (българска).
С игла геран не се копае (българска).
С решето вятър ловят (българска).
Снесла кокошката яйце и окудкудякала цялата махала (българска).
Собствен товар не тежи (българска).
У когото е питата, у него е и ножът (българска).
Без да се намокриш не се лови риба (българска).
Докато не хвърлиш в нивата, не никне (българска).
Потта е като пчелата: откъдето и да иде, все носи (българска).
Лете измикяр, зиме господар (българска).
Добрият кон сам си изкарва зобта (българска).
Дърво и камък да седи, ти да не седиш (българска).
Силният мъж преполовява дните (българска).
Който се цапа, той лапа (българска).
Много занаяти, празни му ръцете (българска).
Мързеливите жени в събота вечер се разработват (българска).
Нахалост труд, кога няма ред (българска).
Петима Петко не чакат (българска).
Пилците се броят наесен (българска).
Сол се слага, но не се вади (българска).
Мързеливият два пъти работи, а скъперникът два пъти плаща (българска).
Мий магаре със сапун, да загубиш и сапуна и труда (българска).
Мисли като кон на празни ясли (българска).
Под стари дрехи, често добър пияница ще познаеш (българска).

Има и други хубави поговорки, които си струва да се отбелжат, но те тематично са в друга насока. Все пак, като съм ги почнал, примерно:

Който се страхува от Бога, не го е страх от хората (Албания).
Бързо дошъл лош шанс е по-дъбър от късно дошъл късмет (Албания).
Умът излиза пред изядения бой, ала смелостта, ако е смелост, трябва да върви преди ума (Албания).
Който често си мени мнението, остава неориентиран (Албания).
Докато имаш нужда, казвай на свинята чичо (Албания).
Златно ключе отваря железни порти (България).
Не се плаче за жив човек (България).
Голям хамбар не се пълни с малка мяра (България).
Времето продава сламата (България).
Ако не бяха бедните, дори кучетата нямаше да обръщат внимание на богатите (България).
Вървящият пеша не обича онзи, който е на кон (България).
Не може да отвориш дупка във водата (България).
От малкото на вълка не става куче (България).
Слепият продавач си има сляп купувач (България).
Хитрата лисица се хваща за задния крак (България).
Ако искаш да опознаеш човека, дай му възможност (България).
Момичето още в люлката, чеизът - в сандъка (България).
На зимното слънце и на женската усмивка не може да се вярва (България).
Няма хаир от овчарско куче, което е усетило месо (България).
Планината има ухо, градината има бой (България).
Няма айран за пиене, а отива с кон да сере (България).
Изстреляна стрела не се връща назад (България).
С гладно куче не се пази стадо (България).
Мокрият не се страхува от дъжда (България).
Човекът се разбира от приятелите му (България).
Пази боже сляпо да прогледа (България).
Слънцето не може да се омаца с кал (България).
Каквото са мислели мишките се разваля от котките (България).
Не може да се чака добро от лош човек (България).
Краставите магарета през девет планини се намират (България).
В малка вода няма голяма риба (България).
Мъжът се познава по жената (България).
Мъчи се да изкара от две баби мома (България).
Мнозина философи пасат говеда (България).
С какъвто се събереш такъв ставаш (България).
С питане и до Цариград се стига (България).
Скарали се врабчетата за чуждото просо (България).
Тежко на умния между будалите (България).
Тъща къща обръща (България).
Угоил се като ялова крава (България).
Умният човек в яда се познава (България).
Умната жена струва повече от елмаз (България).
Умните мъже си почитат жените (България).
Умният навсякъде си изкарва хляба (България).
Хубавите ябълки свинете ги ядат (България).
Хубавият кон и под скъсан чул се познава (България).
Храната е спасила човечеството от гладна смърт (България)
Царят дава, пъдарят не дава (България).
Чаша пълна, жена гладна (България).
Човек знае и две, и двеста (България).
Човек не живее само с хляб (България).
Яйцето учи кокошката (България).
Я камилата, я камиларя (България).
Око да види и ръка да пипне (България).
Парите излъгват жената, а жената — мъжа (България).
Пачавра леке не хваща (България).
Поканил ме на гости, да ме учи на пости (България).
По дрехите посрещат, по ума изпращат (България).
По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия (България).
По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед (България).
Сабя се на война назаем не дава (България).
Свърши работата като кучето на нивата (България).
Ситият гостенин трудно се гощава (България).
Умряла котката и пак за мишките мислела (България).
Учението край няма (България).
Учението не е цяр да го изпиеш, та да станеш учен (България).
Учи се от мал, кога остарееш да не ти е жал (България).
Шушу-мушу къща разваля (България).
Що е в ръка, не е лъжа (България).
Щом си се хванал на хорото, ще го играеш (България).
Юнак без рана не ходи (България).
Имай един бог и множество приятели (Унгария).
Човек не може да избяга от онова, от което го е страх (Румъния).
Всичко идва при човек, който очаква (Румъния).
Човек се подиграва на друг човек, но дяволът се подиграва на всички (Румъния).
Докато умните умуват, глупаците превземат крепости (Югославия).
На бащата гладник, синовете му са крадци (Югославия).
Няма по-лош проблем от човек, който си търси белята (Югославия).
Какво правят децата - това, което са видели от бащата (Югославия).
Харчове извън нуждите носят риск от загуба (Югославия).
Старо куче не лае напразно (Югославия).
По-лесно е да повярваш, отколкото да проучиш (Югославия).
Който загуби срама пред хората, ще загуби и страха от Бога (Югославия).
Човекът е като рибата. Рибата умира, когато излезне от водата, а човекът - когато излезне от човешкия образ (Югославия).
Жените пазят тайна само това, което не знаят (Югославия).
Жените са като деца, обичат да казват "не". Някои мъже взимат тази дума насериозно (Югославия).
Който не се отнася към брата като брат, ще трябва да се отнася като господар към някой чужденец (Югославия).
Който не гледа котка, гледа мишки (Югославия).
Самотата в себе си носи Бога (Югославия).
Крайпътно дърво лесно се събаря (Югославия).
Разхищението отваря очите дори на най-глупавия (Югославия).
Агата и дяволът са двама близнаци (Гърция).
Агата е като въглен, ако не изгори ще очерни (Гърция).
На агата оловото излиза най-отгоре, все едно е масло (Гърция).
Умният човек действа в такт със ситуацията (Гърция).
Страната на умния човек е целият свят (Гърция).
Който търси, намира (Гърция).
За да бъде прав бедният, първо трябва да е прав, второ трябва да може да го каже и трето, трябва да намери кой да го слуша (Гърция).
Майсторството на моряка личи в бурята (Гърция).
Успехът има много приятели (Гърция).
Мъж, който се жени с имотна жена се сдобива не с жена, ами с господар (Гърция).
Страхът е по-силен от ума (Гърция).
Който завижда е сляп, който мрази е глух, който се ядосва е куц, само който обича, всичко му е наред (Гърция).
Отнасяй се с грижа за себе си, за да видиш грижа (Гърция).
Жените и дините се избират въз основа на шанса (Гърция).
Ако искате да станете добри, първо убедете себе си, че сте лоши (Гърция).
Съдбата винаги показва път на тези, които превиват глава пред нея (Гърция).
Умът му е пълен с мислни на епископ, но сърцето му няма разлика от това на деирменджията (Гърция).
Който иска да стане добър писател, винаги трябва да чете и да пише (Гърция).
Човекът никога не се насища на успехи (Гърция).
Невъзможност е дума, която се намира само в речника на глупаците (Гърция).
Краят на силното увлечение е разкаяние (Гърция).
Когато се загасят светлините, всички жени са едни и същи (Гърция).
Не забравяй да не се доверяваш (Гърция).
Беднотията води до кавгата (Гърция).
Дървото не дава постоянно плод (Гърция).
Не обръщай внимание на всяка дума (турска).
Който е виждал вълка знае едно, който не го е виждал - две (турска).
В младостта - за резил, в старостта - маскара (турска).
Не се пали свещ на дявола (турска).
Приятелите са три вида: приятел на парите, приятел на жените и истински приятел (турска).
Коминът не става и без пушек (турска).
Хубавия камък го слагат на ъгъла (турска).
Умрялото магаре не се страхува от вълци (турска).
Животът излиза, но навикът не излиза (турска).
Умря волът, посредничеството се развали (турска).
Вълкът обича мъгливото време (турска).
Умрял е петелът, очите му останали на бунището (турска).
Правото е над силата (турска).
Домашната сметка не излиза на пазара (турска).
Виж майката, вземи дъщерята; виж по края, вземи кърпата (турска).
Конят е на този, който го язи, сабята е на този, който я препасва (турска).
Ако Аллах затвори една врата, отваря хиляди (турска).
Поздравът, който е даден на странника, има стойността на злато (турска).
За вмирисаното месо идва муха от Багдат (турска).
Ако някой ти хвърля камък, ти му хвърли хляб (турска).
Ако си магаре, има много желаещи да ти сложат семер (турска).
Приятелят се познава в черни дни (турска).
Каквато е майката, такова е и телето (турската).
Месото се избира от ребро, жената от сой, кучето от мандрата (турска).
Храбрецът се ражда в сражението (турска).
Не всяко дърво ражда плод (турска).
Знае не който много е чел, а който много е обикалял (турска).
Кучето си лае, керванът си върви (турска).
Пари при пари отиват (турска).
Нито бъди твърдоглав - ще те обесят, нито бъди мек - ще те ограбят (турска).
На човека - дума, на животните - бой (турска).
Два коня не се връзват на един кол (турска).
Нощите са бременни (турска).
Денят се познава по утринта (турска).
Който дава тежка дума, бързо върши работа (турска).
С бекярско око момиче и с нощно око плат не се взима (турска).
Просякът събира частичките от хляб, мъдрецът - частичките от думи (турска).
Няма орехи, без гнило (турска).
Колкото и да е голяма джамията, имамът чете каквото знае (турска).
По-добре да убиеш бедняка, отколкото да му вземеш ризата (турска).

Източници: