Re: Трите вида вяра / Религия и мистика / Християнство

Арджуна пита: „О, Кршна, какво е положението на личностите, които не следват принципите на писанията, а отдават почит според собственото си въображение? Дали те са в добро, дали са в страст или са в невежество?"

ПОЯСНЕНИЕ: В четвърта глава, тридесет и девети стих, се казва, че личност, която вярва в определен вид обожание, постепенно се издига до платформата на знанието и достига най-висшия съвършен стадий на мир и благоденствие. В шестнадесета глава се заключава, че човек, който не следва принципите, формулирани в писанията, се нарича асура, демон, а този, който следва с вяра правилата, се нарича дева, т.е. полубог. И така, какво е положението на човек, който следва с вяра правила, непосочени в писанията? Кршна трябва да отговори на този въпрос на Арджуна. В добро, в страст или в невежество са тези, които създават някакъв вид Бог, като избират за тази цел човешко същество и го почитат с вяра? Тези личности достигат ли съвършения стадий на живот? Възможно ли е те да се установят в истинско знание и да се издигнат до най-висшия стадий на съвършенство? Дали тези, които не следват правилата на писанията, но вярват в нещо и почитат богове, полубогове и хора, постигат успех в усилията си? Арджуна поставя тези въпроси на Кршна.

Бог, Върховната Личност, казва: „ В съответствие с гуните на природата, придобити от въплътената душа, вярата може да бъде три вида: в добро, в страст или в невежество. Сега слушай за това.

ПОЯСНЕНИЕ: Всички, които знаят правилата и препоръките на писанията, но от леност отказват да ги следват, се намират под влияние на гуните на материалната природа. В съответствие с предишните си дейности в гуната на доброто, страстта или невежеството те придобиват природа с определено качество. Контактуването на живото същество с различните гуни на природата продължава вечно. Понеже живото същество е в контакт с материалната природа, то придобива различни видове манталитет според връзката си с материалните гуни. Но тази природа може да бъде променена, ако човек общува с авторитетен духовен учител и следва неговите правила и писанията. Постепенно човек може да промени положението си от невежество в добро и от страст в добро. Изводът е, че сляпата вяра, в определена гуна на природата, не може да помогне на никого да се издигне до нивото на съвършенството. Човек трябва да обмисли нещата внимателно, с разум, като общува с авторитетен духовен учител. Така той ще може да промени положението си, като премине в по-висша гуна на природата.

О, сине на Бхарата, според съществуването на човека под влиянието на различни гуни на природата, той развива определен вид вяра. Тя отговаря на придобитите от него гуни.

ПОЯСНЕНИЕ: Всеки, независимо какъв е той, има определен вид няра. Но неговата вяра е вяра в добро, в страст или в невежество в зависимост от природата, която е придобил. Според вярата си човек контактува с точно определени личности. В действителност всяко живо същество, както се посочва в петнадесета глава, по произход е откъсната неразделно свързана с Върховния Господ частица. Следователно по произход то е трансцендентално спрямо всички гуни на материалната природа. Но когато човек забрави връзката си с Бога, Върховната Личност, и влезе в контакт с материалната природа н обусловен живот, той създава собственото си положение чрез общуване с разновидностите на материалната природа. Възникналите по този начин изкуствена вяра и съществуване са само материални.
Въпреки че човек може да бъде воден от някакво впечатление или схващане за живота, по произход той е ниргуна, т.е. трансцендентален. Следователно той трябва да се пречисти от материалното замърсяване, което е натрупал, за да възстанови отново връзката си с Върховния Господ. Единственият път за връщане, който може да бъде следван без страх, е Кршна съзнание. Ако някой се установи в Кршна съзнание, този път гарантира издигането му до съвършено ниво. Но ако той не приеме този път на себереализация, със сигурност ще попадне под влиянието на гуните на природата.
Думата шраддха, т.е. вяра, е много важна в този стих; шраддха, вярата, води началото си от гуната на доброто. Човек може да вярва в полубог, в някакъв създаден Бог или в някаква въображаема измислица. Предполага се, че силната вяра поражда дейности в материалното добро. Но в материално обусловения живот дейностите не са напълно пречистени. Те са смесени и не са в чистото добро. Чистото добро е трансцендентално; в пречистеното добро човек може да разбере истинската природа на Бога, Върховната Личност. Докато вярата на човек не се установи изцяло в пречистеното добро, тя е подложена на замърсяване от гуните на материалната природа. Замърсяващите гуни на материалната природа достигат до сърцето. Следователно вярата на човек се установява в зависимост от това, с коя гуна на материалната природа е свързано сърцето му. Трябва да знаем, че ако сърцето на човек е в гуната на доброто, вярата му също е в гуната на доброто. Ако сърцето е в гуната на страстта, вярата също е в гуната на страстта. И ако сърцето на човек се намира в гуната на невежеството (илюзията), неговата вяра е замърсена по същия начин. И така, в този свят откриваме различни видове вяра, на които съответствуват различни видове религии. Истинският принцип на религиозната вяра е установен в гуната на чистото добро, но понеже сърцето е замърсено, срещаме различни видове религиозни принципи. Така в съответствие с различните видове вяра има и различни видове почитания.