Конкуренцията т.е. психотерапията печели с необусловеността си - за един психотерапевт няма значение какъв си, дали християнин, мюсюлманин, престъпник, хомосексуалист и т.н., това им е основното предимство към днешна дата и основен недостатък на свещенослужителите, за които ако не си от тяхната партия, значи си на грешна пътека ... разбира се има и изключения, но картинката, като цяло уви е такава. За психотерапевта има значение банковата ти сметка, а свещеника подхранва лицемерието ти - ако кажеш, че вярваш в Бог и прочие, християнския свещеник ще ти отдели внимание, ако кажеш, че не вярваш, може пак да ти отдели, ала ще е с нежелание, пред свещеника има значение на какъв ще се правиш, пред психотерапевта има значение колко си платежоспособен.

Но, ако оставим настрана човешкия фактор и глупоста, която се лее на поразия, то има разлика, съществена разлика в подхода на психологията и религията. Нека ти разкажа първо един анекдот:
- Моят лекар настоя да се срещна с Вас - казал пациент на психиатъра - един Бог знае защо. Щастливо женен съм, работата ми е стабилна, заплащането добро, имам много приятели, нямам никакви грижи ....
- Хммм - отвърнал замислено психиатърът и посегнал към тетрадката си - и от кога сте така?

След десетки години изследвания Фройд е заключил, че щастието е илюзия, че човек не може да бъде щастлив. Цитирайки горе-долу по спомен Фройд е написал, че "щастието е невъзможно, това което можем да сторим е да ви направим нормално нещастни - понякога човек става твърде нещастен, ние сме способни да намалим нещастието ви, да станете нормално нещастни, като останалите, това е всичко".

В това се състои фундаменталната разлика м/у религията и психологията т.е. в тяхната вяра, в техните убеждения. Психологията е по-разбираема за съвременния човек, тъй като за настоящото човечество, щастието изглежда нещо наистина невероятно - ако говориш за депресията, тъгата и страданието си, всички ти вярват безусловно, защото нещастието изглежда естествено, защото нещастието е познато на всички, дълбоко познато. Но заговориш ли за щастието си, никой не ти вярва, защото то изглежда неестествено - много е вероятно, дори да те сметнат за луд, да си помислят, че имаш някакви психически проблеми и да те пратят на психиатър. И, ако погледнем цялото човечество, целия свят, случаят е точно такъв - единствено човешките същества са нещастни, само това е достатъчно, за да се досети човек, че нещо дълбоко вътре не е наред. Разликата с религията се състои в това, че религията твърди, че човешките същества могат да бъдат щастливи, могат да бъдат по-щастливи от птиците, от дърветата, от звездите, защото човеците имат нещо, което нито животните, нито растенията, нито звездите притежават: имат осъзнаване..

Но осъзнаването е нож с две остриета - когато имаш осъзнаване, имаш две алтернативи: можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен, изборът го правиш ти и отговорността е твоя. Животните са щастливи, защото просто не могат да бъдат нещастни - те нямат свободата да бъдат щастливи, те трябва да са щастливи, не знаят нещастието, нямат алтернатива. Чуруликащите птици са щастливи не защото са го избрали - те са щастливи, защото просто не знаят друг начин, тяхното щастие е несъзнателно, то е просто естествено. А човешките същества могат да бъдат изключително щастливи, те могат да бъдат в рая, а могат да са и ужасно нещастни, могат да гният в ада - и са свободни да изберат. Такава свободата е хазартна и много опасна, защото ставаш отговорен.

Всички религиозни методи - респективно и психотерапевтични - съществуват, поради факта, че толкова много хора са нещастни. Щастливия човек няма нужда от религия, няма нужда от храмове, нито от църкви, защото за щастливия човек, цялата вселена е храм и цялото съществувание е църква. Щастливия човек не извършва религиозни ритуали и дейности, защото целия му живот е религиозен - всяко нещо, което върши с щастие е молитва, работата се превръща в обожание, самият му дъх, самото му ежедневие и бит е благодат. В това се състои разликата м/у религиозния човек и псевдорелигиозния и атеиста, тъй като последните двама се намират на една и съща плоскост - религиозния човек събира куража да се занимава с онези неща, които го правят щастлив и ако се налага да стане беден, той става беден и не се оплаква от това. Докато нерелигиозния човек се занимава с онези неща, които са изгодни, които ще му донесат пари, престиж, слава, власт, които са на оферта от икономическа, политическа и социална гледна точка. Религиозния човек е съвсем, съвсем обикновен човек, но тази негова обикновеност изглежда необикновенна - той е богат, той е в царството божие, защото е щастлив.

Така, че принципна разлика м/у религия и психология съществува, и то драстична - психотерапията спомага за твоето внедряване в социалните споразумения и консенсуси, тя ще те върне в обичайния поток на всекидневието, в матричността на обществения модел, докато религията спомага за твоята индивидуум, за твоята лична свобода, възприемчивост и неопределеност.

п.п. вече погледнато в исторически план, за съжаление или не, спънката се получава там, че свещениците са по-нещастни и от средностатистическия човек, та се надяват - а и така го проповядват - че има някой горе на небето, който ще се погрижи за задниците им, както ми сподели преди време един бивш свещеник, който на въпроса защо се е отказал от службата си, ми отговори следното "църквата е забравила, че нейната роля е да спасява души, а не задници". Като такава - да, религията е не просто ниско качествена, тя е зловредна, но като заложено знание, тя е съвсем друга бира и психологията има още много да догонва по почти всички показатели.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни