Аз съм на мнение, че религията не е ориентир, а отклонение. Тя симулира даване отговори на неща които не знаем (без гаранция за истина), и по този начин мимикрира към някаква основа, на която може да се разчита. С това и изпълнява основната си роля - пренасочва силите към по-достъпни неща, замаскирвайки в съзнанието празнотата като знание. Съответно спомага за по-лесно преглъщане на тази празнота, буферира шока от срещата с нея (и съответните предизвикателства на заобикалящият ни свят), което е терапевтичната роля. Вече играта с надеждата е терапия за по-напреднали. Сега, въпрос на личен приоритет е това да вземеш за основа на светогледа, но недей да критикуваш от тази позиция други, които не са го направили. Просто аргументите ти почиват на вече субективно избрана позиция. Обективността би започнала от точката, в която приемеш религията равна на "анархистичните възгледи". В тази точка и религията е равностойна философия както всички останали. И е добре от тази позиция да се прави анализ, а не след хлътването в религията или друга философия.

Per warez ad scientiam