Да, издатели много, всеки с интересите си :)

Повечето научни списания се характеризират с т.н. импакт-фактор, което е свързано с броят цитирания на статиите в това списание за определено време. Индиректно този фактор характеризира списанието като такова, в което се публикуват интересни и важни статии. За целта кандидатите за публикации се рецензират задълбочено, рецензентите оценяват статията от научно ниво, задават въпроси на авторите по неясните моменти, и след като се изгладят тези моменти, статията стига до публикация. Тази пресявка съответно повдига споменатият импакт-фактор, и е (до голяма степен) филтър срещу ненаучните тези. Човек който чете това списание ще е сигурен, че няма да загуби времето си да чете за тези със съмнителна стойност. Ако иска да чете за такива, ще се ориентира към съответните жълти списания. Едно сериозно списание не може да си позволи да публикува псевдонаука, това много бързо се отразява на имиджа му и на отдръпването на рекламодателите, от които то основно се храни. В такива списания креационистите нямат никакъв шанс.

Разбира се има и списания които се субсидират с някаква цел, имат си целеви (или чисто рекламен) инвеститор, или от членски внос от някакво сдружение, или други варианти. При тях контролът на качеството не е нужно да е на някаква висота, обикновено съвсем го липсва. Затова и публикациите в тях не се възприемат сериозно от научната общност.

Per warez ad scientiam