Правилно, но ще допълня - вярата никога не е била суеверие. Суеверието е вярата на нищите. То може да е погрешно като насоченост, но е вярно като сила. Защото много неща зависят от онова, което е над обществото, докато тези хора оставени сами на себе си биха почитали единствено сексуалните си инстинкти и агресия и биха изпаднали в пълно разрушение и варварско съществуване съвсем скоро.

Почитта е към твореца, към най-висшите му мисли и провидения, от които ние нямаме по-добри. Колко хора почитат това. Почитат глупостта си и ще си плащат за това. Почитай най-висшия творец, защото дори когато мислиш, че всичко произлиза изпод контрола ти, може съвсем да оплетеш конците. Въведи почитта към правилния Бог, защото дори днес да те навестява божествената сила, тя може да изчезне, ако не я почетеш по правилния начин и не я търсиш постоянно както трябва (важи повече за духовниците).

Това е разликата. Религията е структура, която търси божественото присъствие и промисъл, докато лошата управленска структура е такава, която ляга върху населението. Как тогава едното няма да е леко, а другото тежко. Безверното население може да си получи единствено тежки структури над себе си. Духовенство нетърсещо правилно Бога може също да постигне само това.

Това показва, че духовенството и религията не може да са една от структурите, подчинени на държавата или нещо подобно. То формално може. Но духовенството е самият принцип как тези структури да се държат "леки", "неугнетяващи", "правилни", "не водещи до катастрофа". Независимо дали си учен, медик, правист. Какво са учените, медиците и правистите, това са просто едни хора, които са организирани от определени институции според определени правила - да не се правят на умници и да не се изказват секуларно-умно. Защото днес правистът може да се изказва със самочувствие, че видите ли редът зависи от него, но ако той забрави Бог, утре може да въведе гнета и след това всичко да се срути в трагедия.

От историческото развитие, ние всички сме вярващи.