A ако твоето не се докаже , или по-скоро се докаже обратното - какво правим тогава ?

Кое моето, че изгубих връзката вече?
Доказуем ли е Бог или не е доказуем. Ако е доказуем, то той може да бъде формулиран. Или, ако не може да бъде формулиран, не е доказуем....

Ти питаш за последствията, доколкото разбирам, и какво да правиш след потвърждаването на конкретни изводи, доказателства. Ми не знам, вероятно правиш същото, което и досега. На мен ми е малко странна темата, защото всеки човек се ражда с определени персонални възприятия за битието и собственото си съществуване. Не се налага да доказваш битието, нито съществуването си, дори не се налага да го приемаш. Нещата просто са такива, каквито СА. А аз, ти, всичко, което ни заобикаля - познатото и непознатото, доброто, лошото, съвършеното, несъвършеното /налепи му каквито оценки са ти по сърце/ - сме част от Цялото.
Аз съм стигнала само до осъзнаването, че каквото и да правя, си оставам част от Цялото. А самото Цяло както и да се променя, си остава непроменено. Осъзнавайки това, твоето "какво правим" се редуцира до личното "какво правя" - в сегашния момент и непосредствения бъдещ момент. Ми, буквално, правя си второ кафе, обичам сутрешното кафе, докато се настройвам за поредния работен ден.

А ти какво правиШ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите