Re: Линкове и информация / Религия и мистика / Християнство

несъвършени са станали само част от творенията на най-доброто

Що се касае до творенията на човека те действително са творения създадени от "най-доброто" в посока нисше-висше. Човекът по своему е създател. Като създател той-продължава да търси най-доброто, отхвърляйки предходните си творения.

В Природата обаче имаме точно обратния процес. По-нисшето се усъвършенства към по-висше. Като теист и ти трябва да го знаеш това. Достатъчно е да се направи справка в Битие.

Ако го погледнем на Вселенско ниво нещата пак стоят по същия начин. Вселената тръгва от хипотетичната нула, стига се до едно ниво Х, след което идва редът на най-висшата според нашите разбирания "творба" животът, който пък стига до най-висшият свой вариант на т.нар. своя разумна форма.

Объркването идва само от това, че първоначалните мащаби уж са огромни, а после най-висшата степен животът започва в изключително малки форми, но при по-задълбочен размисъл виждаме, че не толкова мащабът, колкото "съдържанието" има значение за това, което определяме като "най-доброто". А всичко е започнало да се твори от нищожен мащаб.

Ние сме пределно наясно, че Природата може сама да твори. Това налага търсене на пропуски в последователността, където да можем да твърдим, че има Божия намеса. Защото ако всичко във Вселената-Природата се самотвори "от нисше към висше" някъде трябва да се намесва този Творец иначе ролята му е никаква от самото начало.

За да твърдим, че има Бог се налага да посочим неоспоримите дупки в Творението иначе то е Самосътворение. Само си върши цялата работа.

Сега да съчетаем горното с онтологическото доказателство. То се базира на допускането. Трябва да допуснем, че това което създаваме в мислите си като най-съвършено, съществува в реалността. В същото време трябва да определим кое е това обективно съществуващо съвършенство, което е по-съвършено, от онова за което си мислим.

В такъв случай трябва да се върнем назад във времето към по-нисшите организми, а не да вървим "напред" към хипотетично най-висшите. Нали търсим идеалното съществуващо? Но Творението е устроено така, че "по-висшето" е винаги най-добрият синтез от вече съществуващото "най-добро". А ако се връщаме към "по-нисшето" ще стигнем до хипотетичната нулева точка, която ще се окаже най-съвършената предпоставка за Всичко. "Нищото" се оказва, че е най-съвършеното "нещо". Без него няма как да се получи каквото и да било.
Ужасна констатация!