Сега ми кажи ти къде в изреденото е доказателството за съществуването на Бог?
от една страна - няма такова, защото няма някакво предшестващо изпитване на съществуването му, което после да бъде "внедрено" в тезата.

От друга страна - аз не гледам самото доказателство, а и не търся такова. Това, което се опитвам да разбера е подтика на човека, търся присъствието, което се е носело около него - истината в думите му не идва от тяхната достоверност, а от състоянието, в което се е намирал.

Ето ти казваш - той може да бъде оборен от всеки начетен гимназист. Всеки може да "изобличи" тезата му - ок, представа му е грешна, няма съвършенство, няма Бог, няма ала-бала, всичко това са илюзии и прочие. Но същевременно хората, които (ще) го отрекат, живеят точно според представата, която той е споделил. Мислиш, че не е така, но какво виждаме около нас - забелязваме един трескав запад, който се е вманиачил в перфекционизма си, всяко нещо да бъде изпипано, направено и доказано по безупречен начин. Нима науката не търси с пълна "фанатична" отдаденост фактите и истините, нима не се опитва да нарисува една картина, в която да не липсва нито една истина и нито един факт. Нима не целим в технологиите, да изработим възможно най-качествените машини и съоръжения. Нима не се опитваме да създаваме нещата без грешки, дори самата природа се опитваме да направим по-съвършена - Гери спомена "ежедневно съвършенство", защо не, да оставим "великото съвършено", ако щеш погледни, че дори си правим пластични операции, за да изглеждаме още по-съвършени, особено при жените.

Въпроса е, че да - логическото съждение, ние успяваме да го оспорим логически, но ..... къде по дяволите е разликата, едните не вярвали, другите вярвали, но стремежът към съвършенство, всяко нещо да бъде съвършено, да не му намериш нито един кусур, тази представа, тя продължава да си работи в психиката ни, така че дали наистина сме оспорили Анселм или се опитваме да оспорим собствените си представи.

единственият проблем, който ще срещнем е несъвършенството му
да това е вярно - колкото и да се опитваме да усъвършенстваме дадено нещо, то все ще има какво още да се усъвършенства, да се подобри. Така, че наистина тази представа, не че не е вярна, но съдържа този недостатък - завъртаме се в кръг така да се каже.

За това изтока е създал друга представа - за източния човек представата за съвършенство е обратната т.е. нещо, от което няма какво да се отнеме повече. За това изтока е толкова съсредоточен в маята - в която и източна книга да погледнеш, ще забележиш, че не се говори и не се набляга толкова на истината, колкото на илюзията, акцента е просто с обратен знак. Запада търсим да добавим истини, действието е с положителен знак, насоченоста е позитивна - изтока е негативен, работи с отрицателен знак, там отнемат илюзии. Запада напластява, трупа пласт над пласт, тази истина + тази истина, търчим да сме номер едно, трупаме информация, гледаме да усъвършенстваме себе си, конкурираме се, съперничим, имаме идеали за постигане, да сме най-добрите, да постигнем най-високите резултати, катерим към върха, това над което няма повече то е съвършеното - изтока отнема пласт след пласт, тази илюзия минус тази илюзия, спускат се към долината, белят главата лук, това което остане то е съвършеното.

Дали по този начин ще се изнамери някакво доказателство за Бог - тъй като все пак това обсъждаме - поне от това, което съм намерил и изчел, пак няма да стане номера (: Но това не отменя силата и на двата подхода - търсейки доказателството и търсейки съвършенството, не знам дали ще ги постигнеш и намериш, но едно е сигурно: има развитие, има движение и неизменно има и открития, западния подход е по-скоро удачен до себереализирането, а източния подход е по-подходящ за себеразбирането.

Все пак - да уточня - по моя възглед, ако не си разбрал себе си е под съмнение доколко тогава ще разбереш Бог.