Онтологическото "доказателство" е приложимо относно всяко същество или обект със същия успех както и към Бог.
Да допуснем, че най-съвършеното същество или обект, който можем да си представим съществува само в нашия разум. Да допуснем, че такова същество или обект съществува в обективния свят.
Кое от двете е по съвършено?
Не ще и дума, че обективно съществуващото съвършеноство е по-съвършенно, от онова за което си мислим. Следователно след като това същество или обект е мислимият идеал в това отношение....той по необходимост трябва да съществува.
Да, но летящата къща, с перфектната неизменима температура (и купища идеални екстри, които няма да изреждам сега), която има способността да каца на всякакъв терен, така, че не ми се налага като пътувам да събирам багажи и да ползвам друг транспорт,а просто си обикалям света с нея и днес пия койктейл си на Бора, Бора, а утре карам ски в Алпите - не съществува в този свят, тоест не ми върши никаква работа, това което си измислям. Въпреки, че е мислимият идеал в това отношение. Идеалът ми е по-съвършен от съществуващото.
При онтологическото доказателство е достатъчно да се замени Бог с нещо друго и веднага става ясно, че е само една забележителна игра на думи. Още по-смело ще е да кажа, че самото онтологическо "доказателство" доказва по-скоро, че човекът е измислил Бог.
Ако в миналото е бил невъзможно идеологическото и интелектуалното противопоставяне на този аргумент, то днес нещата са такива, че го изпращат в историята на Религията като част от развитието на теологическата мисъл. Ако бях теолог не бих се позовавала точно на него за да доказвам съществуването на Бог в 21-ви век.
Важи и за аргументацията на Тома Аквински, т.нар космологическо доказателство.
Редактирано от *abi* на 06.12.12 18:50.
|