Аз намирам някаква връзка тук с това, което кара Сидхарта на Херман Хесе да се откаже да бъде ученик на Буда.

Чудото, тайната, авторитетът са все опосредствувани начини за достигане на Бога. Така са били възприемани вероятно действията на Иисус от тълпите, които са го следвали. Това е "преразказана" религия така да се каже. Не вярвам Иисус да си е мислел:"Я да им направя няколко чудеса сега, че народа нещо съвсем е залинял." Или пък:"Я, да подхвана аз една авторитетна реч. Времето ми се струва хубаво, пък и се е събрала една добра тълпа." :) Той просто е следвал Бога в себе си, а чудесата, тайните и авторитета са просто последица( и интерпретация на страничен наблюдател) на Автентичността Му.
За такива важни неща като религията, позицията на страничен наблюдател е може би отказ от свободата. Трябва да търсим от 1л., ед.ч.